"Най-големите препятствия за напредъка на Република Северна Македония идват от нейните съседи. Първо от Гърция, с която тя реши десетилетния спор с Преспанския договор, а след това пътя й към европейската общност бе спрян от България, която удари по идентичността на нейния народ и законността и легитимността на създаването на македонската държава“, пише белградската "Политика“ цитирани от "Фокус".
България, бивш член на Варшавския договор, не само предизвика разочарование сред македонските граждани, като не спази подписания Договор за добросъседство, но със своите действия все повече добавя масло в огъня, който запали в съседната държава. Братските отношения със Северна Македония не бяха предадени единствено от Република Сърбия. Но точно това е трънът в очите на българските управляващи структури.
А именно, министър-председателят на РСМ поздрави македонските сърби за Деня на Свети Сава и обяви продължаването на изучаването на сръбския език в македонските училища. В Скопие ще бъде открит Сръбски културен център, чието изграждане ще започне тази година, както бе обявено от Заев, и в същото време ще бъде реализиран идейният проект за изграждането на Македонския културен център в Сърбия. "Ние насърчаваме традиционно добрите отношения с Република Сърбия с нашите съграждани от Сърбия“, подчерта премиерът.
Точно този жест беше повод за острата реакция на България на сръбско-македонските отношения. Българският вицепремиер и министър на отбраната
Красимир Каракачанов, коментирайки поздравленията, отправени от македонския премиер Зоран Заев и лидера на македонската опозиция Християн Мицкоски до сръбската общност в Северна Македония, се възмути от съобщението на Заев, че сръбският език ще бъде върнат в македонските училища като избираем и в Скопие ще бъде изграден сръбски културен център.
Каракачанов очевидно не е бил информиран, че сръбският език вече е върнат в македонските училища. А именно, инициативата за връщане на предмета сръбски език и култура в началните училища в Северна Македония стартира през 2017 г. и беше реализирана през 2019 г.
Милутин Станчич, директор на Дирекцията за усъвършенстване на езика на етническите общности в правителството на Северна Македония, припомня пред "Политика“: "Сръбският език беше премахнат в средата на 2007 г. по време на предишното правителство, водено от партията ВМРО-ДМПНЕ. С мълчаливото одобрение на коалиционния партньор - Демократическата партия на сърбите в Македония, съответното министерство на образованието и науката прие Концепцията за деветгодишно начално образование, която отмени незадължителните класове и въведе избирателен модел.
Това даде възможност за изучаване на езици на малцинствата с избираемия предмет Език и култура. Това стана възможно за ученици от началните училища на власи, роми, бошняци, а не сърби и турци, с обяснението, че имат редовни класове. Несъмнено това допълнително повлия за намаляването на децата, които се обявяват за сърби. Благодарение на сегашното правителство, оглавявано от премиера Зоран Заев, бе върнато отнетото право на сърбите. Систематичното връщане на това право е важна стъпка в образованието на сръбските деца в РС Македония. Разбира се, това е важен принос за подобряването и укрепването на междудържавните отношения“.
Тези стъпки притесняват македонския съсед, който имаше възможност да покаже своята добра воля към "братския народ“, но сега посочва неоправданото засилване на сръбското влияние в РС Македония. По повод откриването на Сръбския културен център в Скопие Каракачанов попита дали в културния център ще споменават факта, че, както той заяви, Кралство Сърбия окупира Вардарска Македония през 1913 г., наричайки сърбите македонски палачи. Според него би било по-логично Северна Македония да отбележи националния празник на България - 3 март, когато България, заедно с днешна РС Македония, беше освободена от Османската империя.
"За съжаление настоящият политически елит в Скопие предпочита да отдаде почит на палачите на своя народ“, каза Каракачанов. Българският външен министър
Екатерина Захариева също подкрепи позицията на Каракачанов, критикувайки решението на властите в Скопие да върнат (вече върнатия) сръбски език в училищната програма.
Каракачанов оцени тази ситуация като "много странна балканска версия на Стокхолмския синдром“ или, както той заяви, "белградско-московски синдром“. "Приятелю Заев, колега Мицкоски, изпратихме ви ваксина за Covid,, но не е открита ваксина за Стокхолмски синдром, нито има лекарства“, каза Каракачанов. (Единствено Сърбия изпрати ваксина на РСМ) От друга страна, българският премиер
Бойко Борисов каза на македонския премиер Зоран Заев, че България винаги е готова да помогне на най-близките си приятели и съседи. Не можем да не се чудим как се нарича синдромът, който имат те? Изглежда, че не става въпрос само за амнезия.
Това отношение на българските управляващи структури към Северна Македония и Сърбия има за цел да помогне за победа на предстоящите парламентарни избори, които ще се проведат на 4 април. Тези постъпки всъщност са огледало на нестабилността на тяхната програма у дома, пред българския народ, и те се опитват да стабилизират разклатения си трон на парламентарната сцена, хващайки се за сламка, намесвайки се в двустранните отношения между Северна Македония и Сърбия, посегателство върху най-чувствителната област - образованието на децата. Няма по-лоши хора от онези, които се противопоставят на просвещението и образованието на хората. Такива хора, ако можеха, щяха да загасят слънцето“, казва един умен човек - Доситей Обрадович.
Трябва обаче да се подчертае, че традиционните братски и роднински отношения между Република Сърбия и Република Северна Македония са толкова силни, че ветровете от съседните държави не могат да ги нарушат. От друга страна, те не са безвредни за местната стабилност.