Стратегическите главоболия на Путин се увеличават с боевете между Армения и Азербайджан

Руският президент Владимир Путин ще има още едно стратегическо главоболие, след като във вторник сутринта бяха възобновени сблъсъците между Азербайджан и Армения, пише европейската редакция на Politico.

Москва бе помолена да се намеси, за да намери разрешение на тази сериозна ескалация в Кавказ точно когато Путин е зашеметен от неочаквано успешната контраофанзива на украинските сили. Армения гледа на Москва като на основен съюзник, който може да гарантира нейната несигурна сигурност, докато Турция е основният поддръжник на Азербайджан.

Според местни съобщения азерски обстрели са докладвани в арменски градове като Джермук и Горис.

Арменските власти съобщават, че около 50 души са били убити от нейна страна, докато не е ясно колко са загиналите от азерската страна. Страните се обвиниха взаимно за ескалацията на атаките. Показателно е, че нападението беше извън оспорвания регион Нагорни Карабах - контролиран от Армения анклав, международно признат като част от Азербайджан - който е източник на напрежение от десетилетия.

Баку обвини Армения, че нанася удари по цивилни обекти и невинни хора, като обясни, че силите на Азербайджан просто предприемат "локални“ контрамерки, насочени срещу "законни военни цели“.

Арменското министерство на отбраната на свой ред обвини Азербайджан в извършването на "мащабна провокация“. От там твърдят, че Баку обстрелва с "артилерия, минохвъргачки, дронове и оръдия с голям калибър военна и гражданска инфраструктура“.

По време на спешна среща на Съвета по сигурността арменските власти призоваха Русия, Съвета за сигурност на ООН и Организацията на договора за колективна сигурност - евразийска организация за сигурност, включваща шест постсъветски държави - да се намесят.

След разговори между арменския министър на отбраната Сурен Папикян и руския му колега Сергей Шойгу, Ереван и Москва се договориха за съвместни стъпки за "стабилизиране на ситуацията“, се казва в изявление на арменското министерство на отбраната във вторник сутринта.

Малко след избухването на новите сблъсъци арменският премиер Никол Пашинян проведе телефонен разговор с Путин. Той също се обади на френския лидер Еманюел Макрон, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен.

В изявление Блинкен каза, че САЩ са "дълбоко загрижени“ за атаките по границата и призова за "незабавно прекратяване на военните действия между Армения и Азербайджан“.

Тлеещият спор за планинската територия на Нагорни Карабах избухна през 2020 г., когато шестседмична война отне живота на повече от 6500 души и в която азербайджанските войски си възвърнаха контрола над големи участъци от територия. Това доведе до споразумение за прекратяване на огъня в региона, наложено от руските войски на място. Миналия месец имаше още един кратък изблик на насилие.

Русия продължава да присъства военно в региона, но мироопазващите усилия на Кремъл са поставени под въпрос и от двете страни, като ЕС все повече работи за запълване на празнината. През май, водени от Мишел, лидерите на двете страни проведоха разговори за това как да предотвратят бъдещи сблъсъци.