Сянката на тероризма пред изборите в Германия

Коледният кошмар се завърна в Германия на 20 декември. Осем години след нападението на коледния базар в Берлин празникът беше обагрен в кръв в Магдебург, Източна Германия, след като автомобил - черен джип BMW - нахлу и помете всеки пешеходец, който се окаже на "слепия" му път, пише гръцкият вестник Kathimerini.

Нападението, при което загинаха най-малко петима души, а стотици бяха ранени, хвърли сянка и върху политическата атмосфера преди предсрочните избори на 23 февруари.

"Фокус" представя превод на материала без редакторска намеса

Профилът на арестувания мъж, който според властите е управлявал автомобила и е действал без съучастници, няма нищо общо със стереотипа на младия джихадист. Той е Талеб А., 50-годишен лекар, който през 2006 г. емигрира от Саудитска Арабия в Германия, първоначално за да учи. Десет години по-късно получава убежище с мотива, че животът му в родината му е в опасност, тъй като се е отрекъл от исляма. Талеб А. живеел в Бернбург, град с 32 000 жители близо до Магдебург, където работел като психиатър-психотерапевт.

Твърди се, че заподозреният е развивал активистка дейност, като е помагал на жени от Саудитска Арабия да подават молби за убежище в Германия. Той е създал уебсайт със съответната информация, а в интервю за вестник Frankfurter Rundschau през 2019 г. е заявил, че целта му е да помага на жени, които "търсят закрила, защото са потиснати от мъжете си настойници“. Убежището в Германия, казва Талеб, "е път към свободата за тези жени“.

Според уебсайта на списание Spiegel в публикациите си в социалните мрежи той е изразил мнението, че "Германия трябва да защити границите си от незаконната миграция“ и е заявил, че "политиката на отворени граници е планът на Меркел за ислямизиране на Европа“. В други постове той е подкрепял ксенофобската партия "Алтернатива за Германия“. "Кой вече се противопоставя на исляма в Германия?“, чуди се той.

Есента

Нападението намира Германия в момент на нестабилност, рядко срещан в политическите нрави на страната. Четири дни преди нападението правителството на Олаф Шолц официално загуби мнозинството си в Бундестага, проправяйки пътя за предсрочни избори. Шолц реагира сухо и без сантименталност на поражението на своето правителство. "Днес се обръщам към избирателите с искане за вот на доверие“, заяви той, обявявайки началото на предизборната кампания. Така просто, без много драма, едно непопулярно от самото начало правителство, чийто рейтинг на одобрение беше най-ниският в следвоенната история на страната, приключи безславно. В същото време Шолц е смятан за най-малко популярния канцлер от обединението на двете Германии насам. Ангела Меркел никога не е отбелязвала толкова ниски рейтинги, както и нейният предшественик Герхард Шрьодер. Същото се отнася и за Хелмут Кол, въпреки участието му в корупционен скандал.

"С часове седящ в мълчание на европейските срещи“ или "обясняващ на хората по дидактичен начин“ - това е описанието, което неотдавна беше запазено за Шолц от неговия основен съперник и възможен наследник, кандидата на християндемократите за канцлер Фридрих Мерц. Въпреки че образът на Шолц като скучен бюрократ, без следа от хумор или комуникативен талант, той отказа да отстъпи кандидатурата си на явно по-популярния социалдемократически министър на отбраната Борис Писториус. Освен това Мерц, който е напуснал политиката преди повече от десет години, е смятан за също толкова скучен и за технократ, което премества политическия конфликт на нивото на програмните принципи, а не на личностите.

Християндемократи

Християндемократите/християнсоциалистите (ХДС/ХСС) искат намаляване на данъците и премахване на солидарния данък (Solidaritätszuschlag), за да финансират разходите за обединението на двете Германии. Те изключват намаляването на пенсиите, но се стремят към намаляване на помощите. Смята за необходимо да се ограничи имиграцията чрез депортиране в Сирия и Афганистан. Те се стремят да увеличат разходите за отбрана и да използват система за персонална идентификация за по-добра полицейска охрана на опасните райони.

Социалдемократи

Социалдемократите (ГСДП) инвестират в намаляване на цените на енергията чрез ограничаване на мрежовите такси, за да се даде тласък на икономическия растеж. За промишлеността се предвиждат данъчни облекчения за инвестиции, а така нареченият "германски фонд“ се планира да привлече инвестиции от публичен и частен капитал. Дълговата спирачка трябва да бъде реформирана, се посочва в предизборния им манифест. Увеличаването на минималната работна заплата и намаляването на данъците за 95% от домакинствата, което ще бъде покрито от увеличеното данъчно облагане на най-високите подоходни слоеве, са едни от най-популярните мерки.

Крайната десница

"Алтернатива за Германия" (АзГ) внесе отново предложението за излизане от ЕС и от еврозоната и връщане към германската марка, като това решение трябва да бъде взето с референдум. Крайнодясната партия поставя под съмнение изменението на климата като резултат от човешката дейност и призовава за връщане към изкопаемите горива, ядрената енергия и руския газ. Като част от проруската си политика АзГ призовава Украйна да остане неутрална държава извън НАТО и ЕС. Накрая, по отношение на миграцията, тя призовава за граничен контрол и депортиране и смята, че търсещите убежище трябва да бъдат задържани на границата.

Зелените

Зелените искат създаването на фонд за климатичните промени, който да помогне за облекчаване на разходите за екологични дейности на гражданите с ниски и средни доходи. Мярката беше договорена от отиващото си правителство, но не беше приложена. Грижата за възрастните хора и по-справедливите пенсионни разпоредби са сред основните идеи на Зелената партия, а разходите биха могли да се финансират с данък върху милиардерите.

Вагенкнехт

Новосъздадената партия на Сара Вагенкнехт (BSW) все още няма програма. Тя ще бъде сформирана на 12 януари на конгреса ѝ в Бон. Самата Вагенкнехт избягва да нарича Русия агресор във войната в Украйна, въпреки че отхвърля използването на военна сила за постигане на политически цели. Сред исканията на формацията са повече налични жилища, по-високи пенсии, по-добри училища, по-евтина енергия и по-малко имигранти.

Либерали и левица

Свободните демократи (СвДП) и Лявата партия ("Линке“) едва ли ще успеят да преминат прага от 5% и ще останат извън парламента. Първите настояват за дългова спирачка, което беше една от причините за оттеглянето им и последвалия разпад на трипартийната коалиция при Шолц. Девизът на вторите е социална справедливост - данък върху наследствата в размер на 60 % и минимална пенсия в размер на 1310 евро.

Сценариите за следващия ден

Ако погледнем програмите на партиите и социологическите проучвания, е трудно да си представим как ще се получи необходимото сближаване, за да се състави жизнеспособно правителство. Но страната има дългогодишна култура на сътрудничество и е свикнала с месеци да води консултации за постигане на необходимите компромиси. В момента голямата коалиция, т.е. коалиция на ХДС и ГСДП с Фридрих Мерц като канцлер, изглежда най-реалистичният сценарий. Вторият по-труден сценарий, тъй като в момента не са изнесени цифри, е партньорство между консервативната партия и Зелените. Този втори сценарий обаче би предизвикал вътрешна криза в ХДС/ХСС, тъй като лидерът на баварските християнсоциалисти Маркус Зедер смята екологичната партия за твърде лява и будна и отхвърля сътрудничеството с нея. За първи път на политическата арена в Германия излизат не един, не двама, не трима, а четирима кандидати за канцлер - лидерите на ХДС, ГСДП, Зелените и АзГ.