В 11 държави се поемат плащания по болничните за над 30 дни
Само 5 са държавите в ЕС – Ирландия, Португалия, Кипър, Естония и Латвия, в които работодателите не се включват от самото начало в плащанията по болничните на служителите. В Естония и Латвия след първоначалния период, в който не плаща работодателят, той започва да плаща, а не осигурителният институт. Това каза Ваня Григорова, икономически съветник в синдиката КТ "Подкрепа“.
Тя също така представи карта по колко дни от болничните плащат работодателите във всяка една страна членка на ЕС. Според тази карта само в Кипър, Ирландия и Португалия компаниите не плащат нито един ден, а пък в 11 държави поемат плащания по болничните за над 30 дни.
Относно предстоящия протест на синдикатите днес и разговорът на премиера Бойко Борисов с президента на КТ "Подкрепа“ Димитър Манолов Григорова коментира, че реакцията на министър-председателя е закъсняла.
"Четири дни премиерът се кри. В четвъртък следобед го поканихме, а едва вчера той се е обадил на Димитър Манолов“, каза икономическият съветник и уточни, че засега не е ясно ще има среща между синдикатите и Борисов. "Имаше просто разговор. Сега чакаме дали някой от управляващите ще внесе предложението първият ден от болничните да стане неплатен“, обясни Григорова пред БНТ.
Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов заяви, че данните, представени от Григорова, са напълно погрешни и че всъщност период на изчакване при плащанията по болничните има в редица европейски държави, особено в Южна Европа.
"От 2012 то 2018-та има двукратно повишаване броя на болничните и анализирахме европейската практика, като установихме, че в Европа също се срещат такива злоупотреби и именно затова в повечето европейски страни се въвежда период на изчакване, период на неплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност“, обясни Иванов.
Той също така коментира, че е изненадан от позицията на някои работодателски организации (Българската стопанска камара се противопостави на промените при болничните), тъй като те би трябвало да защитават интересите на членовете си.
"Те се противопоставят на едно работодателско решение. Добре е, когато казваш, че това не е решение, да кажеш какво е правилното решение според теб“, заяви Иванов.
Според Иванов проблемът с фалшивите болнични може да бъде решен с повече контрол, но той не би бил ефективен при краткосрочни болнични, а освен това работодателите не трябва, а и нямат капацитета, дали един служител е бил болен или не. Президентът на АИКБ отново цитира данните на организацията, според които ръстът на издадените болнични в България значително изпреварва увеличаването на броя наети лица.