В РСМ разглеждат закон за забрана на имената на български сдружения

Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за сдруженията и фондациите, който трябва да не позволява "спорни имена“, като Цар Борис III и Ванче Михайлов, да бъдат имена на сдружения на граждани, е част от дневния ред на днешното 88-мо заседание на Народното събрание след предложение на депутата от ВМРО-ДПМНЕ Рашела Мизрахи за разглеждане на въпроса по бързата процедура, предава местното електронно издание "Бизнис Вести“.

Предложените законови промени идват след откриването на български клубове в страната с имената "Ванчо Михайлов" на 16 април в Битоля и "Цар Борис III" на 7 октомври в Охрид. Преди време Министерството на правосъдието получи задачата да изготви нов закон за гражданските сдружения и организации, поради, според оценката на премиера Димитър Ковачевски, съществуващото либерално законодателство по отношение на създаването на граждански организации и сдружения.

След откриването на клуб "Цар Борис Трети" депутатът Мизрахи прецени, че това е "неприемлив исторически ревизионизъм и повече от сериозна провокация", а Еврейската общност в Македония обяви наказателна жалба срещу името на този културен център и реагира че е потресена от "прославянето на фашизма и разпространението на езика на омразата".

"Това не са европейски ценности. Затова и днес трябва да се сложи край на тези процеси. След Ванчо Михайлов и цар Борис III е безспорно, че опитите за ревизия на историята на Македония и представяне на окупаторите като освободители ще продължат. В крайна сметка не само евреите, македонският народ помни колко жертви е дал за освобождението от армиите, изпратени от този, за когото днес се открива културен център в Охрид“, каза между другото Мизрахи.

С предложените изменения и допълнения в Закона за сдруженията и фондациите в чл.4 ал.2 се изменя и гласи "Забранява се учредяването на организация, ако програмата, целите, дейността и действието й са насочени към насилствено разрушаване на конституционния ред на Република Македония, подбуждане и призоваване към военна агресия и разпалване на национална, расова, религиозна омраза или друга нетърпимост, нетърпимост, омраза, геноцид, изтребление, разпространение или подкрепа, подбуждане и подкрепа на фашизъм, нацизъм, националсоциализъм и Третия Райх, предприемане на дейности, свързани с тероризъм, предприемане на дейности, които противоречат на Конституцията или закона и предприемане на дейности, които нарушават свободите и правата на други лица“.

"Имена, фамилии, прякори, псевдоними, съкращения и инициали не могат да се използват като име, съкратено наименование на организация, на лица, които по какъвто и да е признак, начин или форма в миналото са били свързани с расова, религиозна, национална, етническа и друга нетърпимост, омраза, геноцид, екстремизъм, разпространение или подкрепа на фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх“, се казва в новата алинея на чл.8 от закона.

Според предложения закон за използване на име, презиме, прякор, псевдоним, абревиатура или инициали на историческа личност се дава съгласие от министъра на правосъдието след предварително получено положително становище на Комисията за използване на имената на исторически личности, което се установява от министъра на правосъдието.

В преходните и заключителните разпоредби на предложените изменения и допълнения на закона е посочено, че организациите, сдруженията, фондациите, съюзите и другите форми на сдружаване се регистрират по реда на Закона за сдруженията и са длъжни в тримесечен срок от датата на влизане в сила на чл. влизането в сила на този закон, да хармонизират своето наименование и/или наименование, цели и дейности в съответствие с разпоредбите на този закон, пред Централния регистър на РСМ. Сдружения и фондации, регистрирани по реда на Закона за сдруженията и фондациите, които не спазват разпоредбите на ал. 1 на този член, се заличават от регистъра, за което министърът на правосъдието взема решение. Министърът на правосъдието е длъжен да вземе решение за прекратяването му в четиримесечен срок от влизането в сила на този закон.

Заместник-председателят на ВМРО-ДПМНЕ Александър Николоски заяви в неделя вечерта, че предложеният закон ще предотврати спорните имена да бъдат имена на граждански сдружения. Това, както каза той, ще важи и за вече регистрираните сдружения в Северна Македония.

Николоски посочи, че ВМРО-ДПМНЕ внася закона след тримесечно обещание на правителството да внесе такъв текст.

"Надявам се да го подкрепят, но трябва да кажа, че съм скептичен“, заяви той.

Вицепремиерът по европейските въпроси Боян Маричич също каза в телевизионно участие, че ценностите на антифашизма трябва да се уважават и че си струва да се разгледа инициативата на опозицията за промяна на закона.

"Имахме сигнали от депутатите от управляващото мнозинство, че ще приемат това“, каза Маричич, отбелязвайки, че всички са наясно, че законът трябва да бъде променен и че правителството е отворено за дискусии как най-добре да стане това.

Точно както след откриването на клуб "Ванчо Михайлов" в Битоля, многобройни реакции последваха откриването на клуб "Цар Борис Трети" в Охрид, на 7 октомври се проведе протест, организиран от политическата партия Левица, подкрепен и от ВМРО - ДПМНЕ.

Откриването на клуба беше осъдено от министър-председателя Димитър Ковачевски и министъра на външните работи Буяр Османи, които го определиха като провокация, която ощетява българската общност в страната.

Според Ковачевски реакцията на това трябва да бъде насочена по адрес на учредителите на клуба, за които се твърди, че са македонски граждани.

"Ако трябва да реагираме на някого, то е на македонските граждани, които живеят у нас и които трябва да имат чувство за гражданите, които имат отношение към това име и към този човек. И това не се отнася само за този клуб, но и за предишни клубове, които са открити“, заяви министър-председателят Димитър Ковачевски, отговаряйки на въпроса дали правителството е реагирало на българските власти да не отварят клубове в страната с имена като "Цар Борис III“ в Охрид и преди това "Ванчо Михайлов“ в Битоля.

Министърът на външните работи Османи, от друга страна, подчерта, че правото на сдружаване е неприкосновено, но името не е в съответствие с точка втора от Конвенцията за защита на малцинствата, че трябва да се прави в духа на диалог и приятелство, защото това име не помага на приятелството, а напротив, то е основа за раздори и нетърпимост.

Президентът Стево Пендаровски заяви миналата седмица, че в Закона за сдруженията има член, който може да се използва за преглед на работата на съществуващите сдружения.

Според него в случая с учредяването на сдружения със спорни имена става въпрос за намерение от страна на българите, живеещи в Северна Македония.