WSJ: Украйна може да бъде принудена да приеме примирие с Русия

Украйна може да бъде принудена да приеме примирие с Русия, но добрата новина е, че то може да отвори пътя на страната към членство в Европейския съюз и НАТО, пише американският вестник The Wall Street Journal.

"Фокус" представя превод на материала без съкращения и редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора й.

Думата "криза“ се използва прекалено много, но тя точно описва това, пред което е изправена Украйна в началото на 2024 година, уверени са в редакцията.

Според неотдавнашен доклад на вестник The Washington Post, украинските войски на фронтовата линия изчерпват боеприпасите. Артилерийските снаряди са ограничени, което принуждава украинците да отменят планираните атаки и затруднява поддържането на отбранителните позиции срещу руски атаки. Офицер на украински батальон наскоро заяви, че недостигът на боеприпаси е принудил неговата част да намали скоростта на стрелба с 90% спрямо лятото. "Липсва ни всичко“, разказва член на друго звено. Въпреки че другарите му са силно мотивирани, той добави: "Не можете да спечелите война само с мотивация“, след което признава съмненията си, че ще могат да задържат позицията си още дълго.

Докато Украйна се бори, нейните съюзници се колебаят. Конгресът на САЩ бе разпуснат за празниците, без да намери изход от законодателната задънена улица около продължаващата помощ за Украйна. Проруският лидер на Унгария наложи вето на предложения от Европейския съюз пакет от помощ от 52 милиарда долара. Ако тези препятствия не бъдат преодолени скоро, способността на Украйна да издържи войната, нейната икономика и основните функции на нейното правителство ще бъдат застрашени.

Случаят е спешен. Ако преговарящите не могат да постигнат сделка до времето, когато Сенатът се събере отново, президентът на САЩ Джо Байдън трябва да се намеси пряко. Няма съмнение, че едно споразумение ще включва разпоредби относно имиграцията, които много демократи няма да харесат, но това е цената, която Байдън трябва да плати. Междувременно европейските държави трябва да съберат политическа воля, за да осигурят на Киев помощ, в случай че подкупите и заплахите не успеят да принудят унгарския премиер Виктор Орбан да прекрати противопоставянето си на плана на ЕС.

Западът също трябва да конфискува замразените активи на Руската централна банка и да ги използва за Украйна. През ноември комисията по външни работи на Камарата на представителите на САЩ предложи подобна мярка, но подобно предложение получи единодушна подкрепа и от комисия на Европейския парламент. Доскоро високопоставени служители на администрацията на Байдън изразяваха опасения, че изземването на руски активи ще създаде прецедент с непредвидими последици. Но тъй като тежкото положение на Украйна се влоши, администрацията във Вашингтон засили дискусиите с европейските съюзници относно координирана стратегия за пренасочване на руски активи в Украйна, като целевата дата е 24 февруари – втората годишнина от руското нахлуване – за постигане на споразумение. Байдън не трябва да пести усилия, за да гарантира успеха на тези разговори.

Дори ако помощта за Украйна бъде подновена, важно е да се обмисли реалистичен край на войната. Настояването на Украйна да си върне цялата територия, която Русия е завзела от 2014 година насам, е разбираемо и юридически безупречно, но събитията през последната година показаха ясно, че тази цел не може да бъде постигната скоро. Прехвалената контраофанзива на Украйна се провали, тъй като засилената отбрана на Русия издържа. Икономиката на Русия се оказа по-устойчива от очакваното и увеличава военното производство много по-бързо от Украйна и нейните съюзници. Конфликтът разкри разпадането на отбранителната промишлена база на Запада, особено в Европа и в значителна степен в САЩ. Колективната неспособност на Запада да осигури на Украйна артилерийските снаряди, от които се нуждае, е доказана – ще са необходими години, за да бъде преодоляна.

Украинският президент Володимир Зеленски наскоро разкри, че военните лидери на страната искат да мобилизират допълнителни 500 000 войници, което ще изисква непопулярни промени в законите и допълнителни разходи от 13 милиарда долара. Докато руският президент Владимир Путин също се съобразява с политически съображения, резервът от работна ръка на Русия е около четири пъти по-голям от този на Украйна, а икономиката й е девет пъти по-голяма.

Последните съобщения, които Путин не отрече, сочат, че той е готов да се съгласи на прекратяване на огъня по настоящите бойни линии. Въпреки че не желае да се оттегли, тези доклади показват, че той е отложил целта си да превзема цяла Украйна.

Има основателни причини да бъдем скептични, че Путин е ограничил амбициите си в Украйна, които са част от неговия план за възстановяване на съветската империя, чийто крах той нарече най-голямата геополитическа катастрофа на XX век. Все пак западните лидери трябва да проучат дали той е сериозен по отношение на прекратяване на боевете. Би било неразумно да се предположи, че общественото мнение на Запад ще подкрепя за неопределено време безкраен ангажимент към конфликт, който е в задънена улица.

Прекратяването на огъня не би означавало признаване на руските успехи, но със сигурност би отворило вратата за мерки, които биха привързали Украйна към Запада, включително евентуално членство в ЕС и Организацията на Северноатлантическия пакт. Междувременно замразените активи на Русия може да бъдат използвани за възстановяване на Украйна.

Подобно споразумение би било горчиво хапче както за украинците, които страстно искат да си върнат цялата територия, така и за Путин, който се страхува от перспективата за нова сила, свързана със Запада на границата на Русия. Но това е единственият реалистичен път към траен мир в Европа.