Аладжа манастир: Древната ни история оживя в звук и картина
Автор: Екип Varna24.bg 16:28 / 15.08.2009Коментари ()1286
© Impact Press Group
Половинчасово пътуване през времето в картина, звук и светлина направиха близо 200 души в нощта на 13 август, пише "Народно дело" в днешният си съботен брой. Много бяха желаещите да се докоснат до древните легенди на Аладжа манастир. Хората прииждаха, поведени от обещанието за незабравим спомен. Именно такъв се оказа аудио-визуалният спектакъл „Легенди от Аладжа манастир". Дали заради духа на самото място, но сцените, разказващи за отдавна отминали цивилизации, завладяха въображението на присъстващите. Върху екрана, в какъвто бяха превърнати скалите, приютявали някогашната монашеска обител, оживяха моменти от славното ни минало. Вкратце бяха представени цивилизациите, които са живели по тази земя, като се започна от Халколитния некропол и се мина през гръцката и римската, прабългари, християнство и така нататък.

„Основната идея е, че тази скала помни всички тези култури. Искахме да представим Варна като кръстопът на цивилизациите", обясни главният виновник за среднощното пътешествие през вековете, уредникът на музея и сценарист на спектакъла Валери Кинов. Постановчик на шоуто е Николай Йотов, столичен режисьор, композитор е Георги Андреев, а оператор Борислав Георгиев. Автор на хореографията е Нина Козина. Участие е взело и дружеството за исторически възстановки „Чигот". „Направихме този спектакъл, за да върнем ангела в Аладжа манастир", заяви режисьорът. Това е малкият Боби, който живее в Северна Каролина. Неговият образ заедно с този на по-възрастния актьор в продукцията, Константин Янев, присъстваха във всички сцени. Двамата дори се появиха накрая, облечени в монашески одежди, от една от пещерните монашески килии. Заби и камбаната.

„Много внушително. Не са нужни думи", така коментира видяното новият министър на културата Вежди Рашидов, който по изричната молба на премиера Бойко Борисов уважи събитието. Преди това варненският кмет поиска от зрителите повторни аплодисменти за екипа, създал спектакъла. Той благодари и на съпругата си Елена Валеева, която преди година му е показала безценните възможности, които предлага Аладжа манастир като сцена на изкуството и културата.

Валери Кинов, шеф на Аладжа манастир: От 20 години се боря за културен туризъм

- Колко пъти планирате да се изпълнява спектакълът през сезона?

- Като бройка не е предвидено, защото започваме със заявки от страна на туроператорите.

- Имате ли вече конкретни уговорки?

- Още не, защото общината трябва да утвърди цените. Направили сме докладна. Но има много голям интерес. Предвидили сме да направим спектакъл специално за туроператорите, защото те трябва да го представят на туристическите фирми. Правим сметка да има поне по 10 спектакъла месечно.

- Спектакълът с каква продължителност е?

- 30 минути. Изградили сме го така, че да не се налага превод. Подготвили сме програма-либрето, която ще бъде раздавана на всеки посетител. Ще е преведена на повече езици, така че предварително всеки да може да се запознае с това, което предстои да се случи.

- Може ли да се каже, че това е началото на един истински културен туризъм?

- Надявам се, защото тази традиция е започната още навремето от братя Шкорпил. Те са се опитвали да бъдат включвани историческите паметници в системата на туризма, за да може по този начин да се търси гласност, популярност и средства за тяхното опазване. Тази битка я водя вече 20 г. Дано най-накрая да стане, защото най-стойностното, което България има, е културно-историческото наследство.

- Ще има ли подходи за хора в неравностойно положение?

- Това ще е следващ етап, защото в проекта, който бях направил, го включихме, но не достигнаха средства. Денивелацията е голяма, трябва да се преодолее чрез няколко стълбища 10 метра височина.

- Има ли аналог с Царевец?

- Правим нещо по-различно. Уникално е. В цяла Югоизточна Европа няма аналог. Освен светлините ефекти, включваме и филмови импресии, създадени по мотиви от легендите.

- Прожекциите върху стените?

- Да. Подобно нещо правят на пирамидите в Египет, само че е със статични фотоизображения, а ние включваме филмова импресия. Така показваме отделни периоди от историята на тези цивилизации, които са оставили следи тук, във Варненския регион.

- Каква е музиката?

- Музиката е специфична, има много фолклорни мотиви, църковно-славянски песнопения, има вокали. Георги Андреев е познат като композитор.

- Какви ще са цените на билетите?

- Предлагам цената за групови посещения да е 10 лева, а за индивидуални - 15 лв. Съответно за децата 8 и 10 лева.

Вежди Рашидов министър на културата: Чужденците искат спомени, а не общежития и легла

- Смятате ли, че чрез подобни спектакли бихме могли да привлечем повече туристи?

- Всички качествени проекти са печеливши за туризма.

- Какво е изгубила България от факта, че през всички тези години нито едно правителство не отдаде приоритет на културата, ще го направи ли този кабинет?

- Дали правителствата губят не знам, но държавата със сигурност, защото културата е основното, градивното начало на всичко. В крайна сметка дори Библията започва с дух и материя. Ако материята е икономиката и финансовите възможности на едно общество, духът е другата част от важните неща. Без дух няма нация.

- Варна е в процес на приемане на Общ устройствен план. Местните архитекти изразиха опасения, че е възможно голяма част от историческия център да бъде загубен. Необходима е нова карта на сградите. Готов ли сте да съдействате?

- Това ще бъде и приоритет, защото без история няма туризъм, другото е общежития с леглова база. България наистина вече е време да стане туристическа дестинация. Хората, след като хапнат и се наспят, искат да отнесат спомен и търсят два стари камъка, но много истински. Ние досега положихме усилия бизнесът да върви само правейки общежития и леглова база, може би вече е време да се прави политика, да се изгради наистина онова, което ще доведе туристите. Какво прави една Флоренция? За какво ходят 40 млн. души годишно - да се снимат пред Уфици, пред Давид, пред Академията, гробницата на Медичите, хапват, пийват и си отиват. За какво ходят в Париж? Какво има да се види там? 10 обекта са - Айфеловата кула, Операта, Лувъра, гарата Орсе, всичко останало е градска среда, където живеят местните хора. България е страна, която е пренаситена от обекти, но е нужно те да излязат на повърхността.

- Знаете ли последните години какъв бюджет е бил заделен за културен туризъм и какъв ще бъде в бъдеще?

- Вие журналистите добре знаете, че културата винаги е последничка, малко дори и за коментар. Винаги бюджетът й е по-прибран и скромничък, но аз ще правя опити все пак да повишим средствата. Знаете, че живеем в малка и не толкова богата страна. На всичкото отгоре имаме налице световна криза, която не е по наша вина, както и дефицит в бюджета.

- Ако трябва да препоръчате културен обект на туристите, кой ще е той?

- Аз съм кърджалиец и с удоволствие констатирам всяка Божа година, че се увеличава потокът на туристите на Перперикон. Достатъчно е да се работи да излезе на повърхността, всичко е ценно. Има държави, от които можем да вземем примери. Защо една Турция вече 20 г. вади Ефес навън и продължава много сериозно? Защото това носи пари. И ние трябва да се научим нашият туризъм и нашите обекти да носят пари на България. Това е важно. Не ми се иска да губим туристите. Те не искат само леглова база. Искат и добри спомени, те са историята, а ние имаме богата история, просто трябва да се поработи, да има правилна политика.

- Ще има ли повече пари за българско кино?

- Ще питам Бойко Борисов, защото от него зависи. Той е министър-председател. Най-приятното е, че той е отворен към всичко, което засяга културата, може би от уважение, от респект или желание. Факт е, че той много искрено ме помоли на всяка цена тази вечер да бъда тук, значи не се е лишил от отношение, да бъде близо до проблемите на културата. Затова се надявам да има по-висок бюджет. По-скоро трябва да се провежда правилна политика. По-добре да развиваме, опазваме и консервираме ценностите, които имаме, отколкото да ги зариваме.

- След доста протести бе приет законът за културното наследство. Сега ваш заместник съобщи, че иска цялостната му реформация.

- Този закон е доста сложен. Той не е дискусия на един министър или на едно министерство. За него трябва да се получи консенсус. Ще се обсъди. Тежък закон е. Той е като яйцето и кокошката, не се знае къде е началото и краят, но не може да стои непрекъснато в разкрачка. Трябва да бъде решен. Имайте малко милост и ни дайте време, минали са едва 15 дни откакто сме в правителството.

Няма време... Време няма за самия живот, че е кратък, но да имаме време нещичко да започнем да правим.

- Заявихте желание да работите върху популяризирането на нашите творци навън. Как ще стане това?

- Чрез политика, която да постави творците на пазара. Не може духовният продукт да е непродаваем. Щом нещо се произвежда, то трябва да може и да се продава. Това е като сиренето. На твореца не му трябва Министерството на културата до го храни. То е за да го подпомага, да застане зад него. Един Стефан Цанев например сам се храни от тиражи, същото бе и с Виктор Пасков, светла му памет.

- Но това са отделни бройки.

- Тук всички бъркате. Една велика Франция за 60 г. изкара 10 големи имена в пластичните изкуства. 60-милионна Англия изкара само двама - Франсис Бейкън и Хенри Мур. Ние какво искаме от 6 млн., всеки, който завърши академия, да стане гений ли? Не. Опашката е голяма. И в Париж завършват по 200 души, но големите са единици.

- А как ще ги подпомогнете?

- С ясна политика за развитие на националната ни култура, субсидии, подготовка на младите, училища, условия за развитие, контрактации, много, много неща...

- Ще има ли проверки на работата на предшественика ви, проф. Стефан Данаилов?

- Трябва да се говори умерено. Лесно се хвърлят обвинения, но винаги, когато не са подкрепени сериозно, се връщат като бумеранг. Още малко време. Ще проверим, ако има нещо, ще се чуе, няма да бъде скрито.

- Парите не стигат?

- Не само на това министерство. Те не стигат на всички. Има липси в държавния бюджет. Колкото и малко да ни вземат е болезнено.

- Ще се борите ли за повече средства?

- Това ми е работата. Щом успях още на първото заседание да се преборя от 8 млн., които трябва да спести културата, финансовото министерство да ни опрости 2 млн. лева,значи ще се справим. Важното е да има разбиране.

- Какво ще пожелаете на варненци за празника и какво ще им обещаете да направите за нашата култура?

- Варненската култура е неразделна част от българската. Мога да им пожелая високо ниво и голяма летва, каквото видяхме тази вечер. Беше внушително.

За деня на Варна пожелавам усмихнати хора и желание да се правят нещата все по-добре.

- Ако трябва да направите скулптура, която да посветите на Варна, как ще изглежда?

- Поради конфликт на интереси, докато съм министър, няма да правя никаква скулптура.

Източник: в. "Народно дело"



https://www.varna24.bg/novini/interesno/Aladzha-manastir-Drevnata-ni-istoriya-ozhivya-v-zvuk-i-kartina-105288
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.