| Защо да се ваксинирам? | ||||||
| ||||||
Ваксинацията е прост, безопасен и ефективен начин за защита на хората от вредни болести, преди те да влязат в контакт с тях. Тя използва естествените защитни сили на тялото, за да изгради устойчивост към специфични инфекции и прави имунната система по-силна, информират на страницата на Национална информационна кампания "Ваксинко“, която се организира от Национална пациентска организация, съвместно с Българска педиатрична асоциация и Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България, под патронажа на Министерство на здравеопазването. Ваксините обучават имунната система да създава антитела, точно както прави, когато е изложена на заболяване. Тъй като обаче ваксините съдържат само убити или отслабени форми на вируси или бактерии, те не причиняват болестта и не излагат човека на риск от усложнения. Повечето ваксини се приемат чрез инжекция, но има и такива, които се прилагат през устатата или чрез впръскване в носа. Защо е важна ваксинацията? Ваксинацията е безопасен и ефективен начин за предотвратяване на болести и спасяване на животи – сега повече от всякога. Днес се предлагат ваксини за защита срещу поне 20 болести, като дифтерия, тетанус, коклюш, грип и морбили. Заедно тези ваксини спасяват живота на до 3 милиона души всяка година. Когато се ваксинираме, ние не защитаваме само себе си, но и хората около нас. За някои хора, като тези, които са тежко болни, е противопоказно да получават определени ваксини – така че те зависят от останалите да се ваксинират, спомагайки за намаляване на разпространението на болестта. По време на пандемията на COVID-19 ваксинацията продължава да бъде критично важна. Пандемията е причинила спад в броя на децата, получаващи рутинни имунизации, което може да доведе до увеличаване на заболяванията и смъртта от предотвратими заболявания. Затова и Световната здравна организация (СЗО) призова страните да гарантират, че регулярните имунизационни и здравни услуги продължават, въпреки предизвикателствата, породени от COVID-19. Как работи една ваксина? Ваксините намаляват риска от заболяване, задействайки естествените защитни сили на тялото Ви, така че да изградите защита. Когато получите ваксина, имунната ви система реагира. Тя разпознава нахлуващия микроб, в т.ч. вируси и бактерии, произвежда антитела. Антителата са протеини, произведени по естествен път от имунната система за борба с болестите. Помни болестта и как да се бори с нея. Ако в последствие сте изложени на контакт с вируса, имунната ви система може бързо да го унищожи и да не позволи да се разболеете. Следователно ваксината е безопасен и умен начин за предизвикване на имунен отговор в организма, без да причинява заболяване. Нашата имунна система е създадена да запомня. Веднъж изложени на една или повече дози ваксина, ние обикновено оставаме защитени срещу болест в продължение на години, десетилетия или дори цял живот. Именно това прави ваксините толкова ефективни. Вместо да лекуваме заболяване след появата му, ваксините ни попречват да се разболеем. Как ваксините предпазват отделните хора и обществото? Ваксините действат чрез обучение и подготовка на естествените защитни сили на организма – имунната система – за разпознаване и борба с вируси и бактерии. Ако тялото е изложено на тези болестотворни патогени по-късно, то ще бъде готово да ги унищожи бързо – което предотвратява заболяването. Когато човек се ваксинира срещу болест, рискът от инфекция също намалява – така че е по-малко вероятно да предаде вируса или бактериите на други. Тъй като повече хора в общността се ваксинират, все по-малко хора остават уязвими и има по-малка възможност за заразеното лице да предаде патогена на друго лице. Намаляването на възможността патогенът да циркулира в общността предпазва онези, които не могат да бъдат ваксинирани (поради здравословни причини, специфични алергии или възрастта им) срещу болестта, за която е предназначена ваксината. "Стадният имунитет“, известен също като "колективен имунитет“, е косвената защита от инфекциозно заболяване, която се случва, когато имунитетът се разпространи в обществото или чрез ваксинация, или чрез преболедуване. Колективният имунитет не означава неваксинирани лица или такива, които не са били заразени, а се отнася за групите хора, които имат имунитет срещу съответния вирус. Колективният имунитет съществува, когато лица, които не са имунизирани, но живеят в общност с висок дял на имунизирани, имат намален риск от разболяване в сравнение с неимунизирани лица, живеещи в общност с малък дял имунизирани. В общности с висок имунитет, неимунизираните хора имат по-нисък риск от заболяване, отколкото биха имали иначе, но техният намален риск е резултат от имунитета на хората в общността, в която живеят (т.е. колективен имунитет), а не заради техния личен имунитет. Дори след като колективният имунитет е достигнат за първи път и се наблюдава намален риск от заболяване сред неимунизираните хора, този риск ще продължи да спада, ако обхватът на ваксинацията продължи да се увеличава. Когато обхватът на ваксините е много висок, рискът от заболяване сред тези, които са неимунизирани, може да стане подобен на тези, които са наистина имунизирани. СЗО подкрепя постигането на "стаден имунитет“ чрез ваксинация, а не като се позволява на болестта да се разпространи сред популацията, тъй като това би довело до ненужни тежки случаи и смърт. За COVID-19, което е ново заболяване, причиняващо глобална пандемия, много ваксини са в процес на разработване, а някои вече са в употреба, тъй като са демонстрирали безопасност и ефикасност срещу болестта. Колективният имунитет е важен инструмент на ваксините срещу полиомиелит, ротавирус, пневмококи, Haemophilus influenzae тип В, жълта треска, менингококи и много други предотвратими ваксини заболявания. И все пак това е подход, който работи само за болести, предотвратими с ваксини, с елемент на разпространение от човек на човек. Например тетанусът се улавя от бактерии в околната среда, а не от други хора, така че тези, които са неимунизирани, не са защитени от болестта, дори ако по-голямата част от останалата част от общността е ваксинирана. Защо трябва да се ваксинирам? Без ваксини сме изложени на риск от сериозни заболявания и увреждания, вследствие на заболявания, като морбили, менингит, пневмония, тетанус и полиомиелит. Много от тези заболявания могат да бъдат животозастрашаващи. СЗО изчислява, че ваксините спасяват между 2 и 3 милиона живота всяка година. Въпреки че някои заболявания вече са много по-рядко срещани, микробите, които ги причиняват, продължават да циркулират в някои или във всички части на света. В съвременния свят инфекциозните болести могат лесно да преминат границите и да заразят всеки, който не е защитен. Две ключови причини да се ваксинираме са, за да се защитим и да защитим хората около нас. Тъй като не всеки може да бъде ваксиниран – включително много малки бебета, онези, които са сериозно болни и/или със специфични хронични заболявания или имат определени алергии – те зависят от ваксинацията на другите, за да се гарантира, че те също са в безопасност от заболявания, предотвратими с помощта на ваксини. Кога трябва да се ваксинирам (или да ваксинирам детето си)? Ваксините ни защитават през целия живот и на различни възрасти, от раждането до детството, като тийнейджъри и до напреднала възраст. Всяка страна има ваксинационна карта, която казва какви ваксини сте имали вие или вашето дете и кога трябва да се поставят следващите ваксини или бустер дози. Ако забавим ваксинацията, има риск да се разболеем сериозно. Ако решим да изчакаме, докато си мислим, че може да сме изложени на риск от сериозно заболяване – като например по време на oгнище на зараза – може да няма достатъчно време, през което да подейства ваксината и/или да се получат всички препоръчани дози. Кой може да се ваксинира? Почти всеки може да се ваксинира. Въпреки това, поради специфични медицински състояния, някои хора не могат да получават определени ваксини или трябва да изчакат, преди да ги получат. Тези условия могат да включват: Хронични заболявания или лечения (като химиотерапия), които засягат имунната система; Тежки и животозастрашаващи алергии към съставките на ваксината; Ако имате тежко заболяване и висока температура в деня на ваксинацията. Тези фактори често варират за всяка ваксина. Ако не сте сигурни дали вие или вашето дете трябва да получите конкретна ваксина, говорете с вашия лекуващ лекар. Той ще Ви помогне да направите информиран избор относно ваксинацията. Как се разработват и тестват ваксините? Най-често използваните ваксини съществуват от десетилетия, като те всяка година се поставят безопасно на милиони хора. Както при всички лекарства, всяка ваксина трябва да премине през обширни и строги тестове, за да се гарантира, че е безопасна, преди да може да бъде въведена в дадена държава. Първо, експериментална ваксина се тества върху животни, за да се оцени нейната безопасност и потенциал за предотвратяване на болести. След това се тества в клинични изпитвания при хора, в три фази: Във фаза I ваксината се дава на малък брой доброволци, за да се оцени нейната безопасност, да се потвърди, че генерира имунен отговор и да се определи точната доза. Във фаза II ваксината обикновено се дава на стотици доброволци, които се наблюдават внимателно за всякакви странични ефекти, за да се оцени допълнително способността й да генерира имунен отговор. В тази фаза, когато е възможно, се събират и данни за възможния изход от заболяването, но обикновено не в достатъчно голям мащаб, за да има ясна представа за ефекта на ваксината върху заболяването. Участниците в тази фаза имат същите характеристики (като възраст и пол) като хората, за които ваксината е предназначена. На този етап някои доброволци получават ваксината, а други не (плацебо), което позволява да се правят сравнения и да се правят изводи за ваксината. Във фаза III ваксината се дава на хиляди доброволци – някои от които получават изследваната ваксина, а някои от тях не, точно както при изпитвания във фаза II. Данните от двете групи се сравняват внимателно, за да се види дали ваксината е безопасна и ефективна срещу заболяването, срещу което е предназначена. След като са налични резултатите от клиничните изпитвания, са необходими поредица от стъпки, включително прегледи на ефикасността, безопасността и производството за одобрения от регулаторните и обществените здравни политики, преди ваксината да може да бъде въведена в националната имунизационна програма. След въвеждането на ваксина, внимателното продължава да се наблюдава за всякакви неочаквани нежелани странични ефекти и допълнително да се оценява ефективността при рутинната употреба сред още по-голям брой хора, за да се продължи да се оценява как най-добре да се използва ваксината за възможно най-голяма защита. Какво има в една ваксина? Всички съставки на ваксината играят важна роля за гарантиране на безопасността и ефективността на ваксината. Някои от тях включват: Антиген – Това е убита или отслабена форма на вирус или бактерия, която тренира телата ни да разпознават и да се борят с болестта, ако се сблъскаме с нея в бъдеще. Адюванти, които спомагат за засилване на имунния ни отговор. Това означава, че те помагат на ваксините да работят по-добре. Консерванти, които гарантират, че ваксината остава ефективна. Стабилизатори, които предпазват ваксината по време на съхранение и транспортиране. Съставките на ваксината могат да изглеждат непознати, когато са изброени на етикет. Въпреки това, много от компонентите, използвани във ваксините, се срещат естествено в тялото, в околната среда и в храните, които ядем. Всички съставки във ваксините – както и самите ваксини – са щателно тествани и наблюдавани, за да се гарантира, че са безопасни. Безопасни ли са ваксините? Ваксинацията е безопасна и страничните ефекти от ваксината обикновено са незначителни и временни, като възпаление около мястото на убождане или лека треска. Възможни са по-сериозни нежелани реакции, но те са изключително редки. Всяка лицензирана ваксина се подлага на строги тестове и преминава през много фази, преди да бъде одобрена за употреба, като и след въвеждането й, тя редовно се преразглежда. Освен това, учените непрестанно събират информация от много източници за евентуални рискове за здравето, които може да причини ваксината. Не забравяйте, че е много по-вероятно да бъдете сериозно засегнати от заболяване, което може да бъде предотвратено от ваксина, отколкото от самата ваксина. Например тетанусът може да причини силна болка, мускулни спазми (заключване на челюстта) и кръвни съсиреци, вирусът на морбили може да причини енцефалит (инфекция на мозъка) и слепота. Много ваксинопредотвратими заболявания могат дори да доведат до смърт. Ползите от ваксинацията значително надвишават рисковете и без ваксините би имало много повече заболели хора и смъртни случаи. *Има ли странични ефекти от ваксините? Както всяко лекарство, ваксините могат да причинят леки странични ефекти, като нискостепенна треска, болка или зачервяване на мястото на убождане. Леките реакции изчезват сами в рамките на няколко дни. Тежките или продължителни нежелани реакции са изключително редки. Ваксините се наблюдават непрекъснато за безопасност, за да се открият редки нежелани реакции. Всички ние трябва да гарантираме, че предприемаме стъпки за споделяне само на достоверна научна информация относно ваксините и болестите, които те предотвратяват. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 14986 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/2498 ] следващата страница | |||||||||||||
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Zashto-da-se-vaksiniram-1130995
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.