Текстилът, минното дело и селското стопанство са изложени на риск | ||||||
| ||||||
Вилияна Карушкова прави дрехи вече 5 години. Споделя, че излизането на пазара на един млад дизайнер е трудно, особено заради масовата стока, която залива магазините у нас. Ниската цена често е плод на принудителен труд, включително от деца. "Смятам, че много хора не се интересуват от това какво ще се случи с природата и как се случва замърсяването, докато има един емоционален момент, в който виждаш как едно 10-годишно дете шие по 16 часа на ден. Може би малко се променя начинът на мислене и си по-склонен следващият път да се замислиш, когато искаш да си купиш даден продукт", казва дизайнерката. По данни на ЕК близо 28 милиона души полагат принудителен труд по света. От УНИЦЕФ изчисляват, че бройката е далеч по-голяма. Според Любомир Крилчев, който е директор "Закрила на детето", УНИЦЕФ България, основните причини са бедност, неграмотност и стереотипите към ролята на момичетата в някои по-бедни общности. ЕС е внесъл от Китай стоки на стойност близо 473 млрд. евро през 2021 г. Ако забраната влезе в сила обаче, числото значително ще намалее. Икономистите изчисляват, че така някои стоки могат да повишат цената си, но позитивите за държавите членки биха били повече. А изчезване на марки и стоки от пазара няма да има. "За сметка на това някои национални производства ще се разширят, които към момента са имали незаконен дъмпинг от такъв принудителен труд. Конкуренцията ще се ориентира по-скоро към качество, а не към цена", казва икономистът Щерьо Ножаров. Ако забраната влезе в сила, националните власти ще трябва да започнат разследване на продукти, за които се подозира, че са произведени с помощта на принудителен труд. Ако подозрението се потвърди, продуктът няма да може да се продава в Съюза и ще трябва да бъде изваден от рафтовете в магазините. |