Не ни стигна Земята, че посегнахме и на Марс | ||||||
| ||||||
Кагри Килич от Университета на Западна Вирджиния анализира масата на всички роувъри и орбитални апарати, изпратени на Марс, като извади от тях теглото на още работещите. Резултатът е 7,1 т. В отпадъците влиза изхвърлен хардуер, неработещи космически апарати, разбити на повърхността, като съветският "Марс 2", чието кацане беше неуспешно през 1971 г. Той стана първият обект с човешки произход на повърхността на Марс. Специалистите се притесняват, че отломките могат да замърсят пробите, събирани от космическия апарат "Пърсивиърънс". Роувърът, който е на Марс от февруари 2021 г., засне подобни отпадъци по време на мисията си. Хеликоптерът "Инджинюъти" пък засне оборудването за кацане, с което се спуснаха на повърхността с "Пърсивиърънс". Роувърът "Опортюнити" вече не работи на Марс. През 2004 г. обаче той засне топлинния си щит заедно с отломки, осеяли километри от повърхността. На Марс вече има девет неработещи космически апарата - "Марс 3", "Марс 6", "Викинг 1", Викинг 2", "Съджърнър", "Скиапарели", "Феникс", "Спирит" и "Опортюнити". "Опортюнити" тежи 160 кг или колкото един хипопотам. Като роувърът оставя пътека от боклуци, докато се се движи по Червената планета. Според Килич повечето апарати са цели и за космическите агенции са нещо като паметници, а не боклук. Когато се събере общата им маса обаче, се получава почти 10 тона. Без сега действащите числото става 7,1 т човешки отпадъци на Марс. |