| Велизар Шаламанов: С нарастващите доставки на военна помощ от Запада, украинските сили ще имат още по-голям превес на бойното поле | ||||||
| ||||||
Продължаваме по горещата тема – взривът на кримския мост. От Държавната агенция "Национална сигурност“ излязоха със становище: камионът-бомба, взривил се на кримския мост, никога не е бил в България. Във връзка със спекулациите и опитите името на България да бъде замесено с взрива на кримския мост по нареждане на министър-председателя бе извършена проверка от службите. При нея безспорно бе установено, че взривеният камион никога не е бил на територията на страната ни, която беше посочена като отправна точка за неговия маршрут. Сега темата тази и за новата руска офанзива в Украйна ще коментираме с Велизар Шаламанов – директор на "Отбранителни способности и иновации“ в Атлантическия клуб България. Добър вечер. Добър вечер. Г-н Шаламанов, изненадан ли сте от това становище, с което излезе ДАНС, че България няма нищо общо с взрива на кримския мост? Не съм изненадан. Няма никакво основание за твърдението, че България има нещо общо. Това беше взето от думи на интервю по руски медии, което не знам защо стана тема № 1 в България, при положение, че тема № 1 в света са бруталните военни престъпления на Русия в Украйна, необходимостта от спешна военна помощ, която се обсъжда вече в НАТО утре на специална среща на министрите на отбраната на НАТО с Украйна. Специално за България важният въпрос е постигане на споразумение заместващо въоръжение във връзка с това, което ще изпратим за Украйна, и наистина развитие на многофункционалните сили в България, включително споразумение за разполагане бойни самолети от Алианса, които да гарантират нашата противовъздушна отбрана при доказаната негодност на МиГ-29 да свършат тази работа. Тук, на нашата територия да бъдат дислоцирани самолети, които да охраняват нашето въздушно пространство, така ли? Естествено, така, както е в балтийските страни, така, както дори без пряко базиране тази задача се решава за Албания, за Словения, за Исландия, за Люксембург и редица други страни. Тук става въпрос не само за въздушно патрулиране, но една засилена противовъздушна отбрана, защото за съжаление поради неглижирането на приоритетите за превъоръжаване ние нито с радари, нито със зенитно-ракетни комплекси можем да гарантираме сериозна противовъздушна отбрана. Това се знае поне от 1999 година, но сега е време въпросите да бъдат изчистени, защото има сериозно напрежение. И също много въпрос, по който не се говори, е какви мерки се вземат за защита на гражданите, защитата на критична инфраструктура, за киберзащита. Тъй като всички заплахи, които чуваме от Кремъл, са насочени именно в тази посока, и те не могат да бъдат игнорирани. Ето, виждаме, че независимо от постоянните манипулации, понякога откровени лъжи, поне по отношения на действия от типа взривяване на "Северен поток“, на използван на ракетни удари срещу гражданско население в Украйна, руснаците са последователни. Те, руснаците, обвиниха Украйна за тези удари, също и за взривяването на кримския мост. Това е част от дезинформацията и пропагандата, но така или иначе всички анализи и разследванията, които се водят, водят до обосновани предположения, че става въпрос за руска диверсия по отношение на "Северен поток“. Все още не знаем каква е точно версията за моста в Керченския проток. Това, което е очевидно обаче, че Русия губи на фронта войски срещу войски, като отговорът на това е унищожава градове, детски градини, църкви, музеи, университети, болници, гражданско население по начина, по който същият генерал правеше в Сирия. Но това сега става на европейския континент, практически в сърцето на Европа, там, където се е родила т-нар. "руска култура“. Сега, как вие си обяснявате тази нова руска офанзива? Отново виждаме въздушни удари по цели в столицата Киев. Това някаква стратегия на Путин ли или наказателна акция? Защото сред взрива на моста Путин се закани на Украйна. Това е поредният израз на безсилие, защото всъщност на бойното поле инициативата се държи от украинските сили, и те ще бъдат все по-успешни с нарастващите доставки на военна помощ от Запада, надявам се съвсем скоро и от България. В същото време мобилизацията не върви добре, създава все повече и повече проблеми, и следва ескалация, всъщност, ескалация на военни престъпления. Но по този път на ескалация следващите стъпки са химическо и ядрено оръжие или провокиране на ядрена авария. Колкото и да е малка вероятността за това, ние не можем да я изключим по отношение на подготовката на българските граждани, на българското население. А що се отнася до наистина възпиране на тази ескалираща агресия, то ясно е, че основният фактор, който може да я възпре, това са украинските въоръжени сили. Как трябва ние да бъдем подготвени? Коментирахте за самолети, които да бъдат дислоцирани на наша територия, за засилване на противовъздушната ни отбрана. Означава ли това, че има пряка заплаха за страната ни? Най-малкото трябва да се вгледаме какво правят другите страни от Източна Европа, да действаме заедно като наистина съюзници, част от Източния фланг на НАТО. И наистина, срещата на министрите на отбраната утре и вдругиден е ключов това отношение, тъй като започват със среща по отношение на военната актуалност на Украйна, минават през среща на групата за ядрено планиране, което е много съществено, и продължава с основни въпроси по укрепване на предната отбрана, включително с участието на Финландия и Швеция, които де факто действат като страни-членки на Алианса. Това, което ние трябва да правим, е да търсим възможности, които използваха вече другите страни, да придобием необходимото липсващо въоръжение и техника в България, и да използваме механизмите на предно разполагане на многонационални сили, които да запълнят нашите дефицити, като в същото време основният фокус трябва да бъде върху превъоръжаване на Българската армия, мотивиране на българските граждани да се ангажират с отбраната чрез служба в армията, професионална служба, не става въпрос за наборна служба, и чрез наистина ясно лидерство, политическо лидерство, което да дава мотивация на военните от генерала до редника да защитават Отечеството, да защитават българския национален интерес, да бъдат неразделна част от обединените въоръжени сили на Северноатлантическия алианс. Няма две мнения, че акцент на срещата е войната в Украйна на Алианса. Какви обаче конкретни решения очаквате да бъдат взети? Знаете, че имаме едно искане на Украйна за присъединяване към Северноатлантическия алианс, което обаче е под въпрос. Това искане не се разглежда и не се взима на ниво министри на отбраната, а на ниво глави на държави и правителства. Така че има време за това, въпрос на консултации. Както посочих, тема на срещата е военната помощ към Украйна, включително със системи за противовъздушна отбрана и въоръжения, които да подсилят контраофанзивата на Украйна за изтласкване на руските сили по възможност преди завършване на мобилизацията с цел да се намали броят на жертвите от руска страна, тъй като никой не иска да наказва Русия, а никой не иска и да напада Русия, просто трябва да бъдат възстановени границите на Украйна. Но има и други въпроси, които НАТО решава, това е именно укрепване на предната отбрана, предното разполагане, засилване на ученията, засилване на киберсигурността, използване на технологиите, развитие на мрежата за иновации. Това са все въпроси, които са в дневния ред, които са част от новата стратегическа концепция, приета в Мадрид, и те имат пряко отношение към работата на Министерство на отбраната. Тук искам специално да подчертая и невероятния боен опит, който се трупа от украинската армия, и който трябва да бъде отчетен при развитие на въоръжените сили на страните от НАТО, най-малко в Източна Европа. Да, така е. Боен опит се трупа в реални бойни действия, това няма как да бъде отречено. Ако върна на въпроса за предоставянето на въоръжение и техника за Украйна, каквото искане многократно е отправяно персонално към българската страна. г-н Шаламанов, знаете, че този въпрос е изключително болезнен в нашето общество. Военните казват, че ние нямаме оръжие, което да дадем, при положение, че нашата армия е недооборудвана и недофинансирана. В същото време знаем, че боеприпаси отиват под една или друга форма в Украйна през Полша. Как този въпрос ще бъде решен? Ще бъде ли поставена България пред варианта да трябва да се съгласи да изпрати някаква техника на Украйна, и каква ще бъде тя? Това е въпрос, който имам уверението от "Демократична България“, че ще бъде поставен в първия миг след клетвата на депутатите. Той наистина трябва да бъде поставен в парламента и решението да бъде на парламента. Но след това поради сложността и поради тези военно-технически аспекти, които вие споменахте, определено трябва да има мандат, който се дава на Министерство на отбраната и на другите министерства от българското правителство, да подготвят предложения, но трябва да бъде, според мен, създадена и временна парламентарна комисия със сериозна експертна поддръжка, която да не допусне бламиране от страна на служебното правителство, което определено е на позицията, че не трябва да се изпраща и един куршум в Украйна. Защото тук не става въпрос за интересите на един или друг политик, на един или друг военен дори, тук става въпрос за бъдещето на България, в някаква степен и за бъдещето на света. Нашият принос може да е много малко, но той е съществен, защото ни позиционира в Западния свят. И не на последно място този въпрос трябва да се реши в контекста на придобиване на заместваща техника от западните съюзници на България. Многократно, доколкото знам, е предлагана такава възможност през последните месеци, но тя е била отхвърляна поради упорството на някои политически сили нито един куршум от България да не бъде изнесен в Украйна. Ние всъщност губим много сериозна възможност за бързо модернизиране, превъоръжаване на нашата армия, придобиване на техника, съвместима в рамките на НАТО, като заместваща за тази съветска техника, която отдавна е с изтекъл ресурс, трудна е за поддръжка, и единственото, за което може да се използва, е на бойното поле, независимо, че както казват украинците, те в момента пленяват от руските войски огромни количества съветска техника. Така че може би наистина това не е чак толкова критично, но пак казвам, важен е интересът на България. Интересът на България е да предоставим техника и да я заменим със западна техника. Споменахте, че на нас ни е предложена западна техника по натовски образец, под каква форма обаче и при какви условия, за безвъзмездно ползване ли ни се предлага тази техника? Тя е предложена под формите, по които се възползваха Гърция, Словакия, Хърватска, Полша, Чехия и други страни. Това е въпрос на зададена рамка, от която всяка стана се възползва. Аз ще ви дам един пример: на срещата на НАТО където участвах като министър, след един 5-минутен разговор с министър на полското Министерство на отбраната, беше стартиран процеса за не просто за ремонт на двигателя, а за цялостен ремонт и поддръжка на МиГ-29, който беше бойкотиран след това от ръководството на ВВС, за да се запази зависимостта от Русия. И виждаме до какво доведе всичко това – в момента МиГ-29 не могат да бъдат използвани. Всъщност тогава аргументът беше, че Полша не може да извърши такъв ремонт, тъй като няма лиценз. Няма такъв аргумент. Всичко това са спекулации, като се започне от член 9 на Конституцията, мине се през член 10 на Вашингтонския договор и се стигне до това, че някой нямал лиценз. Като няма лиценз, Украйна имаше преди руснаците да унищожат заводите в Лвов и на други места възможност да извършва абсолютно всички дейности по регламентиращите документи. Не искам да влизам в детайли, но след като можеха да летят украинските самолет и продължават да летят и да свалят руски самолети, значи е възможно всичко това да стане с гаранциите, които даваше към онзи момент украинското правителство. Знаете, че има изпратено запитване от българското Министерство на отбраната за придобиване на самолети втора ръка, които да попълнят тази дупка и да изпълняват бойното дежурство до пристигането в страната ни на F-16 Блок 70. Вижте, до пристигането в страната на F-16 Блок 70 има две години. Моят въпрос е как за две години ще дойдат тези самолети, ще се подготвят пилотите, ще се подготвят техниците и ще носят бойно дежурство, след като в същото време тези хора ни обясняват, че като дойдат нашите F-16, за които вече имаме три години на разположение да подготвим техници, да подготвим пилоти и твърдим, че няма да имаме готовност поне до 2030 г.? Това са също абсолютно неоснователни внушения. И за две години да се търси решение и да се похарчи 1,5 милиарда, при положение че в тези две години имаме пълната гаранция от НАТО да гарантира нашия въздушен суверенитет и ние да използваме тези две години и тези 1,5 милиарда за радари, зенитно-ракетни комплекси, за подготовка на нашите инженери, за подготовка на нашите пилоти, за преподготовка на инженерите и пилотите, които от МиГ-29 няма да могат да преминат на F-16 , преподготовка включително за гражданския живот. Т.е. ние искаме да пропилеем едни пари и да се лишим от един оптимален преход от съветски самолети, ЗРК и радари към модерна система за ПВО, както и загърбваме основния приоритет, който имаме в рамките на членството ни в НАТО – това е да имаме към 2028 г. една изцяло съвместима, модерна тежка механизирана бригада, нещо, за което в последните 20 години ние така и не намерихме време и пари да направим и една крачка. А до тогова, до 2028 г. какво ще правим в тази критична ситуация, ситуация на война близо до нашата граница? Ще разчитаме само на съюзниците ли да изпълняват бойното дежурство? Не. Ще увеличаваме военния бюджет, ще привличаме най-добрите български граждани в редовете на Въоръжените сили, които да имат в ръцете си съвременна техника, придобита по механизмите на заместване, както и да бъдат включени в програмите за придобиване и овладяване на новата техника, участвайки в национални и многонационални сили. И именно тези многонационални сили ще определят рамката и ще бъдат един ускорител на превъоръжаването и постигането на оперативна съвместимост, така, че в следващите 3-7 години да постигнем това, което пропуснахме да направим за последните 20 години. И в края на разговора ни, ако позволите да обобщя, вашите очаквания са, че при конструирането на новото Народно събрание, 48-то, все пак ще се отвори отново темата България да предостави оръжие и техника, съветска техника на Украйна, а пък за сметка на това ние да можем да се сдобием с натовска техника? Да, това е отключващата тема, която не само ще даде възможност да коригираме грешката от последните седем-осем месеца, откакто започна войната и упорито отказваме да подкрепим във военно отношение Украйна, но ще стартира процесите на превъоръжаване, ще стартира процесите на използване на всички механизми на НАТО, включително многонационални сили, съюзническа помощ за укрепване на нашата отбрана и практически ще отпуши процес, който за щастие на украинците, сработи при тях и сега виждаме, че те са една много по-добра армия от Руската армия. А България застина на това, което е била преди много години и не намира сили в парламента да приеме Програма за превъоръжаване, за цялостна трансформация на армията и отбранителната индустрия. Сега е моментът това да се случи, защото ако изпуснем и тази възможност, виждаме, че цените на отбранителната техника нарастват, сроковете за доставка също нарастват и практически степента на окомплектованост на Българската армия не успява да нараства, защото никой не иска да служи в армия със стара техника, която по-скоро носи риск, отколкото мотивация за развитие. Евелина БРАНИМИРОВА |
https://www.varna24.bg/novini/Bylgaria/Velizar-Shalamanov-Snarastvashtite-dostavki-na-voenna-pomosht-ot-Zapada-ukrainskite-sili-shte-imat-oshte-po-golyam-preves-naboinoto-pole-1424756
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.