©

Първото, което трябва да се знае за св. Валентин е, че той не е католически светец, разказва послушницата в манастира Стела Тодорова за БТА. На практика той е живял и умрял мъченически за христовата вяра доста преди църквата да се раздели на православна и католическа. Дотогава канонът за светостта е бил единен, така че Валентин е и православен светия, обяснява Стела. Валентин е роден в град Терни, Италия. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий II. Бил е християнски епископ и още приживе е извършвал чудеса, най-вече като е изцелявал болни. Закрилник е на младежите, пътешествениците, душевноболните, страдащите от епилепсия.

Марк Аврелий Клавдий II наложил забрана на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките. Християните в армията обаче търсели епископ Валентин, за да ги венчава тайно. Заради тази му дейност по-късно той е обявен за закрилник на влюбените.

Обезглавен е през 270 г., тъй като не се е отказал от вярата си в Бога. Малко по-късно е канонизиран, но празникът 14 февруари започва да се чества тържествено чак през XIV век. Мощите на светеца, които се съхраняват край Варна, са изнесени на видно място и пред тях може да се извършва поклонение през цялата година. Според послушницата светите мощи и сега извършват чудеса.

Докосвайки се до младата жена, човек се зарежда и успокоява. Докато говорим, тя разлиства тетрадка със стотици благодарствени послания на българи и чужденци, на които молитвата и вярата в Бог е помогнала. Храмът е един от трите в света и единствен у нас, където се пази късче от мощите на светията. "Само на три места има частица от тях - в Терни, където Св. Валентин е бил епископ, в Москва, и при нас. Пазят се в аналой - специална поставка за реликви", посреща ни послушницата. Две жени с най-страшната диагноза - рак, се изцерили благодарение на молитвата пред мощите.

"Какви ли не случаи имаме - мъж и жена се събраха 20 г. след тежка раздяла. Млади се задомяват. Жени, които лекарите са обявили за безнадеждни случаи, зачеват. Чудото става", разказва Стела.

На масичка вътре в храма са подредени десетки шишенца със светена вода от аязмото. Тя извира под Светия престол. "За 1 г. сме записали четиридесет изцерени болни. Лекува перде на очите, псориазис, екземи, брадавици, епилепсия, диабет, инсулт. Дори и душевни терзания. Имаше едно момче със стабилен бизнес, но Дяволът влязъл в него. Вършел страшни неща. Дойде в манастира, една седмица пи светена вода. Подарих му диск с църковна музика и сега отново е щастлив със семейството си", предава чудесата Стела. Всеки вярващ може да си вземе шишенце - светената вода е безплатна.

Майка дошла в храма да поиска вода за дъщеря си - младата жена имала гнойна торбичка на зъба. Чакала бебе и се страхувала да пие хапчета и да отиде на зъболекар. Оправила се като по чудо. "Зависи за какво я взема човек - може да се слага с капкомер, да се пие, да се поръсва лицето и леглото на страдащия. За една седмица човек се оправя, стига да има силна вяра. Чудото може да стане и за два дни", добавя послушницата.

Пребито момиче, изпаднало в безсъзнание и с рани по тялото, намерило спасение. Помощ търсили и руснаци и германци. Мощите на Св. Валентин са в храма от четири години. "Как са попаднали при нас ли? Когато римски кардинали дали частица от тях на руския патриарх Алексей Втори, дали и на нас.

Донася ги отец Серафим, предишният игумен", просветлява ни Стела. На Цветница баба довела внучето си в манастира "Св. Св. Константин и Елена". Детето било на 3,5 г., но не можело да говори. Жената се молела всеки ден, а след една седмица дошла майката: "Няма да повярвате, но синът ми проговори и спря да се напишква. Майка имаше тумор, но се стопи." В храма има още една чудотворна икона на Св. Св. Константин и Елена. Стотици хора се избавяли от мъките си, молейки се пред нея. И лекарите не можели да си обяснят как въздейства на най-тежките случаи. Иконите във варненския манастир са във византийски стил. "Като застанем пред тях, не им се възхищаваме - те ни настройват за молитва", разказва Стела Тодорова. Рисувани са от монахини от Княжевския манастир. Докато католическите икони са по-плътски и приличат на картини. В храма има икони от 16 в. - на Св. Архангел Михаил, на Св. Николай, на Исус Христос. Една от най-старите е на Св. Пантелеймон, тя е дарение.

Не е за вярване, но иконата на Св. Четиридесет великомъченици сякаш цялата е облята в сълзи и плаче. "От 5 г. е тук, но едва миналото лято забелязахме, че е така. Вижте следите от миро. Трябва да дойдат учени да я погледнат, да я изследват. Явно е мироточива икона - течността по нея не е вода, а миро", пояснява послушницата. Има и руски кът с икони - на Св. Богородица Казанска, както и тъкана икона на Св. Св. Константин и Елена.

Интересна е и историята на храма. Построен е през 16 в. Откъде идва името му? Някои разказват, че там са живели светците Константин и Елена. През 16 в. станало корабокрушение. Оцелял един - единствен човек - той пътувал от Русия до Византия, носил у себе си икона на двамата светци. Преди това в манастира живеели монаси, но постройката я нямало. Оцелелият им подарил иконата, която го спасила, построили храм и оттогава там извира светена вода. През 18 в. обителта била разрушена. Възстановили я двама братя йеромонаси от Велико Търново. Тогава храмът се разпростирал на 2000 дка. Историята разказва, че е бил под гръцко владичество. Днес хиляди вярващи от цял свят сключват църковен брак там, кръщават децата си, причестяват се и палят свещичка за здравето на обичните си хора.

Източник: в. "Труд"