Ще станат ли електромобилите по-достъпни за обикновените хора? | ||||||
| ||||||
Коментирайки данните от доклад на S&P Global Mobility, че енергийната криза в Европа може да заличи 40% от автомобилното производство, събеседникът посочи, че прогнозата за спад в производството на автомобили в Европа до един милион броя на тримесечие е повод за притеснение и звучи напълно реалистично с оглед на това, което става. Основният натиск върху индустрията се дължи на веригите на доставки, включващи суровините, както и на покачването на енергийните цени. По чисто политически причини голям процент от суровините в момента са недостъпни или поне нежелателни. "По политическа линия натискът е неотслабващ", посочи събеседникът, коментирайки също неотстъпчивостта на Еврокомисията да въвежда все по-високи еко стандарти. Огромният натиск за ограничаване на двигателите с вътрешно горене от 2035 година пада само върху европейските компании, а не и върху американските, но и не само това – той е самоналожен. "Ние сами си го налагаме, няма външна сила, която да ни кара". Няма да е преувеличено, ако кажем, че в икономическо отношение автомобилната индустрия е дойната крава на Европа във всяко отношение – като работодатели, като годишни обороти и като приходи. Тя е основният двигател на европейския търговски излишък. Така че пипането там с невнимателни ръце води до големи последствия, за които хората, от които това зависи в Брюксел, нямат понятие. Каквото и да мислим за Русия като политика, тя е голям и важен стратегически пазар. Никой от големите автомобилни играчи, че и от малките, не е искал да отсъства от Русия. Въпросът е на каква цена е присъствието и какви са инструментите, с които могат да се управляват кризи като настоящата, посочи Желев. |