| Недялко Йорданов: Вече 23 години тази дата е най-трагичната в моя живот | ||||||
| ||||||
Скъпи приятели, извинете ме, ако днес съм прекалено сантиментален и не мога да се сдържа. Вече 23 години датата 8 декември е най-трагичната дата в моя живот. На тази дата си отиде моята майка.. Много от вас вероятно ще ме разберат, защото знаят какво значи това и са го изпитали също. Тя остана вдовица 28 годишна с две деца – аз на 7 години и братчето ми на 3 месеца. Остана вярна на паметта на баща ми цял живот и в най-тежките години, когато той беше обявен за народен враг и предател. Реших отново да публикувам тук едно стихотворение, написано преди така наречената промяна, което разказва за един ужасен спомен от моето детство. Не ми се сърдете за това. КАТО НА КИНО И мама... острият й лакът... Остриганата ми кратуна. И всички в киното я чакат кога ще тръгне към трибуната. Докладът... После по команда говорят бившите приятели "за трайчокостовската банда и за бургаските предатели". "Със вероломство византийско врагът се готви за атака, врагът е свил гнездото змийско в самата Партия и чака. Да срежем страшната гангрена от своя собствен организъм! Гангрената е отстранена! Напред към слънчев комунизъм!" И не на филм – съвсем наяве – събранието ръкопляска и зрителите стават прави, и смъкват подлата му маска. Чавдарче декламира даже: "Води ме, Партийо, води ме..." И викат я да се откаже пред тях от татковото име. И мама тръгва... Малка. Нежна. На тридесет години. Бледа. Президиумът се навежда. А татко ми от гроба гледа. Сама... Настръхналата зала във киното... И тишината. И лозунгът за идеала. А татко гние във земята. Тя – бяла в роклята си черна. Звездичка трепкаща във мрака. И чака публиката верна. И татко ми във гроба чака. Блести якичката й влажна, но тя дори не забелязва: "Ако от него се откажа – от Партията се отказвам." Тя слиза... Вкъщи се прибира... Във кой ли век? В коя година? Отдавна не се прожектират архивни филми в това кино. Какъв е смисълът тогава да връщам филмовата лента? Един мълчи, друг съжалява, а трети чака пак момента. Тури му пепел... Живи, здрави... Звезда на татковата плоча. Звездата първи я постави тоз, който първи го посочи. Но погледът му в мен е вперен: "Дори сломен, дори прокажен – знай на какво да бъдеш верен и от какво да се откажеш." |
| Още по темата: | общо новини по темата: 6921 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/1154 ] следващата страница | |||||||||||||
https://www.varna24.bg/novini/interesno/Nedyalko-Iordanov-Veche-23-godini-tazi-data-e-nai-tragichnata-v-moya-zhivot-1489476
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.