SCMP: 2022-ра ще остане в историята като годината на "девестернизацията" | ||||||
| ||||||
Вместо това 2022 г. може да бъде сравнима с 1991 г., когато приключи Студената война. Ако има ключова дума, тя е "девестернизация“, пише хонконгското англоезично издание South China Morning Post в материал, представен без редакторска намеса. Не става въпрос само за радикалния опит на Русия, чрез използването на военна сила, да се опита да разбие доминирания от САЩ международен ред. Става дума и за безпрецедентното въстание на незападни страни срещу установения ред в търсене на по-независима позиция. Китай, след успешното свикване на своя XX конгрес на комунистическата партия и въпреки предизвикателствата на Covid-19 и икономическия спад, продължава да се движи стабилно към целта си да стане модерна социалистическа сила до 2050 г. В Бразилия преизбирането на Луис Инасио Лула да Силва за президент означава, че 80 процента от Латинска Америка вече е под леви правителства – през последните години Мексико, Аржентина, Перу, Чили, Хондурас, Колумбия и други също избраха лидери отляво. Те се застъпват за поддържане на дистанция от Съединените щати и насърчаване на по-голяма независимост и интеграция на Латинска Америка. В Югоизточна Азия, която наскоро беше домакин на срещите на върха на АСЕАН, Г-20 и АТИС, Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия внимателно запази същата дистанция от Китай, както и от САЩ, укрепвайки своята неутрална позиция чрез регионална солидарност и икономическа жизненост. В Централна Азия лидерите на Киргизстан, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан продължиха да укрепват механизма за консултации между държавните глави и подписаха важни документи, включително договор за "приятелство, добросъседство и сътрудничество за развитието на Централна Азия в XXI век". Запазвайки еднакво разстояние от Русия, САЩ, Европа и други сили, Централна Азия навлиза в нов етап на национална консолидация и регионална интеграция. В Близкия изток, който преживя Арабската пролет и антитерористичната война на САЩ, 22-те страни от арабския свят все повече се фокусират върху своето стратегическо, независимо развитие. Визията на Саудитска Арабия 2030, Националната визия на Катар 2030, Новата визия на Кувейт 2035, Визията на Оман 2040 и Визията на Обединените арабски емирства 2050, между другото, са дългосрочни планове за развитие, които повишиха очакванията на света. Неотдавнашното домакинство на Световното първенство по футбол в Катар, срещата на върха Китай-арабски държави и срещата на върха Китай-Съвет за сътрудничество в Персийския залив (GCC) също засилиха глобалния престиж и влияние на региона. Регионалните сили, таящи мечти за величие, също се държат на премерено разстояние от Запада. Индия устоя на натиска на Запада да се присъедини към санкциите срещу Русия, като запази политиката си на сътрудничество с Китай и Русия. Като председател на Групата на 20-те, по-известна като Г-20, през 2023 г. Индия има огромна възможност да засили влиянието си. Западните медии са склонни да се съсредоточават върху сценария Г-2 на конкуренцията между САЩ и Китай – когато светът представлява двупистов сценарий на западна хегемония срещу девестернизацията и по-независимо развитие. Западът не може да спре тази тенденция. САЩ водеха света по време на големите кризи през миналия век, но лидерството им стана по-малко убедително след пандемията от Covid-19 и войната в Украйна. Това се случи, когато то се сблъска с безпрецедентни вътрешни предизвикателства при справяне със собствената си епидемия от Covid-19, расови конфликти, икономическо възстановяване и политически ред. Междувременно делът на Европа в световната икономика продължава да намалява. И икономиката на Индия стана по-голяма от тази на Великобритания, нейния бивш колониален господар, в година, в която мъж от индийски произход също стана британски министър-председател. Според официалната статистика на Китай изходящите преки чуждестранни инвестиции на страната през 2020 г. са на първо място в света за първи път. Страната вече е на първо място по производство и търговия със стоки. През последните години Китай също надмина много западни страни в привличането на чужд капитал, което показва, че капиталът едва ли винаги е заключен на Запад. През 2022 г. влезе в сила най-голямото споразумение за свободна търговия в света, Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP). Това е отражение на загубата на монопола на Запада върху свободната търговия. Тази девестернизация се придружава от нарастваща дедоларизация в световната търговия, тъй като страните се отдалечават от щатския долар, и "деамериканизация“ на технологиите. През последните 20 години делът на щатския долар в международните резерви е спаднал стабилно от над 70 процента до под 60 процента, като сега се движи около 25-годишно дъно, според данни на Международния валутен фонд. С четвъртата индустриална революция европейските и американските страни също загубиха своето технологично предимство в интелигентните технологии, квантовите изчисления, големите данни, 5G и др. Заедно, незападният свят представя картина, каквато не е виждана досега. Техният отговор на западната хегемония не е непременно чрез конфронтация, конфликт или настояване за проверки и баланси. Вместо това те просто се отърсват от западния контрол, като все повече поставят своите национални интереси в стратегически център. По-демократична форма на международна политика и взаимно уважение са основните им искания. Изграждат се по-равноправни политически отношения между Запада и останалите и това ще бъде важна характеристика на световната политика през третото десетилетие на XXI век. Светът няма да бъде спокоен през 2023 г., но движението за девестернизация е необратимо и тепърва ще се развива. Авторът Ван Вен е професор и изпълнителен декан на Чонянския институт за финансови изследвания към китайския университет Ренмин. |
Още по темата: | общо новини по темата: 4556 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/760 ] следващата страница |