Психоаналитик: Непрекъснатото наблюдение вреди на децата | ||||||
| ||||||
"Развитието на технологиите извежда до максимум непрекъснатото наблюдение. В един момент то се превръща в шпиониране. Голямо бреме е да бъдеш наблюдаван непрекъснато. Това пречи на детето да формира елементарни способности, например ориентацията във времето и пространството. Правен е експеримент, който показва, че когато на 7-годишно дете се даде маршрут, по който да мине до училище и то трябва да начертае линийка от дома си до училището, за резултата има значение отглеждането на детето. Ако то е от малко населено място и обикновено ходи пеша, се справя със задачата безпогрешно. Нито едно дете от Брюксел, където е правен експериментът, което е карано с кола ежедневно, не е могло да начертае линията", описа изследването д-р Банова. Децата, които растат непрекъснато наблюдавани, возени, ползващи телефон, не се справят с последователността и хронологичното следване на времето – те са загубени в него. Като отидат в първи клас, те не могат да отмерват времевите единици и им е невъзможно да понесат равните интервали между часовете и междучасията, смята психоаналитикът. "Откъде идва сигурността за детето – от следенето му или от вътрешните му опори? Каква е разликата между марионетка и жив субект, който може да взима решения за себе си? Когато детето знае, че е наблюдавано, то се държи, сякаш е на сцена – изкуствено, притеснено. Знае, че има публика и това му тежи, създава напрежение", каза още Весела Банова. "Живото,с понтанно общуване в детската градина и в училище е основата за развитието на способностите на децата да се справят в живота. Когато видеонаблюдението стане част от ежедневието и детето знае за него, то не може да се отпусне и да се държи естествено", смята Банова. "Всеки от нас има нужда да си почива от погледа на другите. При детето това е много очевидно – когато заспиват, децата предпочитат пред погледа им да има завеска, за да не бъдат стимулирани визуално. Това е една от причините в детските градини винаги да има проблем със следобедния сън – няма пространство за уединение. Когато каже на детето "Гледай ме в очите, докато ти говоря. То чува най-добре, когато играе и мислите, че е заето, ав същност Ви слуша", даде подробности по темата специалистът. Родителите могат да се тревожни и да искат да улесняват живота си през непрекъснато следене, но не могат да отрекат факта, че самостоятелността и вътрешната увереност са жизненоважни за децата им", завърши разговора д-р Весела Банова. |