Нинко Кирилов: Джеръм Селинджър е човек, повлиял на редица творци | ||||||
| ||||||
По думите му Селинджър е специален за него с историите си за семейство Глас, с разказите и новелите. Споделя още, че въпреки че мнозина хора твърдят, че припознават себе си в героя в "Спасителят в ръжта“, той не е един от тях. "Но вярвам, че страхотното внимание към детайлите от страна на Селинджър, най-вече в разказите и новелите, е толкова бляскаво, че вдъхновява.“ Според него "Спасителят в ръжта“ е и бунт, и иновация. Това е книгата, която преобръща литературата заради момента, в който се е появила и заради простите житейски истини, казани по гениален начин. Нинко Кирилов акцентира и върху превода и доколко един превод може да пресъздаде точно нещата. "Интересен е преводът на любимото ми произведение на Селинджър – "Идеален ден за лов на рибка-бананка“: A Perfect Day for Bananafish – там няма никъде, че е за лов, както и в "Спасителят в ръжта“ – той не спасява никого, той казва, че иска да хваща децата на ръба на скалата. Преди 6-7 години излезе и втори превод на "Спасителя в ръжта“ от Светлана Комогорова-Комата, в който езикът е много по-уличен и за който се твърди, че е по-близък до оригинала.“ Нинко Кирилов разказа още, че Селинджър е бил отшелник, но в същото време и с пристрастие към младите момичета, човек на рутината със странното нежелание да публикува, но и с това, че не е спирал да пише през всичките тези години, през които не е публикувал. "Преди около 7 или 8 години синът му, който се грижи за архива на Селинджър, беше публикувал, че се подготвят поне три книги, които са готови и имат нужда само от последна редакция. От публикацията става ясно, че със сигурност ще има следвоенен роман, че със сигурност ще има история за порасналия вече Холдън Колфийлд след "Спасителят в ръжта“ и любовна история. Със сигурност има доста неща за семейство Глас,“ обясни още той. Един от интересните филми, представящи животът на самия писател, е документалният едноименен филм "Селинджър“, който според Нинко Кирилов е изключително подвластен на митологизация филм, и то умишлено направен такъв. "Търсено е това нещо. Дори със звуковото оформление, с музиката, ефектите, с препратките към войната и към тъй наречения PTSD синдром, и хората, които са подбрани да говорят, се затвърждава тази енигма, каквато е Селинджър.“ Друг биографичен филм за Селинджър е "Бунтовникът в ръжта“ с Никълъс Холт и Кевин Спейси, който е художествена интерпретация на живота на младия Селинджър, за чиято премиера много се шумеше дори в България. "Имаше няколко места, на които публиката избухваше в смях и почти аплодисменти на някак уж клишета, обаче свързани с образа на писателя, с това той как отказва да пише, как го учи неговият ментор и му обяснява какво е да бъдеш писател.“ "Моята година на Селинджър“ (My Salinger Year) на сценариста Джоана Ракоф e един от филмите, вдъхновени от писателя, "въпреки че той там почти не се появява като образ, а е Deus ex machina“. Други примери за такива филми, носещи духа на Селинджър, са: "Падението на Игби“ (Igby Goes Down) – нещо като отражение на "Спасителят в ръжта“, "Да откриеш Форестър“ (Finding Forrester) с Шон Конъри – филм за писател, който е написал една гениална книга и се е отдръпнал от света. "Дори във филмите на Уди Алън, носещи в себе си темата за самотата и алиенацията, може да бъде припознат духът на Селинджър“, смята писателят и журналист Нинко Кирилов. |