Зорница Спасова: Около 24 милиона души годишно мигрират поради природни бедствия | ||||||
| ||||||
За екологични бежанци се говори от средата на 70-те години на ХХ век. "Винаги е имало премествания на големи групи население, но ако допуснем необратимо изменение на климата, това ще се случва в огромни мащаби“, заяви Спасова. Причините за миграцията са основно две – унищожаване на или застрашаване на местообитанието или поминъка на хората. Най-много хора ще мигрират заради увеличаване на равнището на световния океан. "Затова затоплянето трябва да се ограничи до градус и половина, защото ако се превиши тази граница и се получи необратимо изменение на климата, големи маси от континентален лед биха повдигнали много нивото на океана. 70% от населението на света живее в крайбрежни райони“, обясни Зорница Спасова. В момента най-уязвими са малките островни държави. "Дори да не са изцяло залети островите, ако се повиши нивото на океана, се засоляват подземните водоизточници. Така умират растенията, хората не могат да си произведат реколта. Самата вода става негодна за консумация. Това засяга не само островните държави, но и държави, разположени на ниска надморска височина, като Бангладеш. Там половината от територията в момента е с по-голяма соленост на подземните води. Това има и здравни последствия, защото населението страда повече от хипертония заради по-високото съдържание на сол в подземните води“, поясни експертът. По същите причини тихоокеанската островна държава Тувалу вече има сключени договори за климатична миграция с Австралия и Нова Зеландия и годишно изселва определен брой жители, допълни Спасова. Зачестяващите екстремни метеорологични явления, като пожарите, ураганите, засушаването, също са фактори. Заради разтопяването на пермафроста в Аляска правителството на САЩ планира изселването на цели селища заради подкопаване основите на жилищата им. В района на Сахел на юг от Сахара опустиняването се увеличава прогресивно, даде примери тя. Около 80% от климатичните бежанци предпочитат да останат в родината си, ако условията са подходящи. Миграцията създава редица рискове, подчерта Зорница Спасова – тя натоварва здравните системи на съответните държави, може да предизвика социално-политическо недоволство. Бежанците могат да пренасят инфекциозни трансмисивни заболявания, които не са характерни за съответния район. "Борбата за ресурси може да прерасне в климатични войни. Светът е на ръба и е хубаво да не прави "решителната“ крачка напред“, предупреди тя. Климатичните бежанци не са защитени от международното право. През 2020 г. Върховният комисариат за бежанците на ООН постановява, че климатичните мигранти не могат да бъдат връщани в страните на произход, тъй като това може да застраши живота им. "Това създава прецедент за масови пресичания на граници заради климатичните промени“, смята Спасова. През 2021 г. в САЩ излиза доклад за мерките за справяне с международната миграция, особено тази от юг. "Държавите в Карибския басейн страдат от суша, от урагани, екстремни явления и се очаква южните части на страната да са под мигрантски натиск“, поясни експертът. Според Зорница Спасова България ще се превърне в притегателно място за климатичните бежанци. "Южна Европа ще пострада от сушите и ще има мигрантски натиск на север, според мен и към България“, прогнозира тя. |