Голям празник е днес | ||||||
| ||||||
Според народната вяра св. Петър и св. Павел са двама братя антагонисти; Петър е носител на положителното начало: той е по-младият, по-здравият, по-богатият и по-работливият, а при подялбата на света между светците Господ му поверява ключовете към Рая. Той участва наравно с Бог и Архангел Михаил в небесното съдилище, като определя греховете на мъртвите души и ги наказва. Павел е по-старият, по-болнавият, по-бедният, по-злият и по-мързеливият. Традиционните народни представи поставят двамата апостоли в родствена връзка и с други светци: за техен "брат“ се сочи св. Илия и по-рядко св. Врач, а за тяхна "сестра“ – св. Елена или св. Богородица. Въпреки че Църквата чества двамата апостоли в един ден, в някои региони на България (основно в източната част) на св. Павел е отреден следващият ден, 30 юни (Павльовден). Двамата светци имат небесно-огнена природа, а празниците им имат типичните характеристики на летни празници – тяхното честване в периода на усилена жътва има за цел да предпази реколтата от огън, пожар, гръмотевици и градушка. Смята се, че ако не са почетени от стопаните, двамата светци причиняват летните пожари и градушки. С Петровден завършват двуседмичните Петрови пости и постилите отговяват с "петровско пиле“ (т.е. тазгодишно), което принасят в жертва на св. Петър. Като соларен символ, пилето/петелът и неговото жертвоприношение се свързват с омилостивяването на природните сили, които могат да погорят или опожарят реколтата. За празника жените пекат обредни хлябове и раздават за помен на починалите малки деца от първите ябълки "петровки“. В някои райони на страната се правят сборове, на които се колят курбани и се правят общи трапези. Тъй като Петровден попада в периода на усилена жътва, на празника се разрешава да се работи до обяд. На този ден празнуват, хората носещи следните имена: Петър, Преслав, Петя, Павлина, Полина, Преслава, Памела, Камен, Кремена, Павел и производните на тях имена. |