© | Влизането на България в еврозоната явно ще се натъкне на превърналия се в обичаен в последните години обществен скептицизъм. Това показва бързият независим телефонен сондаж на социологическа агенция "Мяра“ между 29 и 31 януари. Въпросът "По принцип сте "за“ или по принцип сте "против“ България да приеме еврото като валута?“ дава следната картина: 57,1% се изказват принципно "против“, а 39% са принципно "за“. Останалите се колебаят.
Данните потвърждават картината от поредица различни изследвания на агенции в годините. На този фон не са учудващи и резултатите по по-конкретния въпрос кога България да влезе в еврозоната – зададен с нарочното уточнение, че приемането на еврото е част от договореностите на страната ни за финализиране на европейската интеграция. При опции 1 януари 2026 г., отлагане или практически отказ, не се очертава отчетливо мнозинство, но все пак най-сериозното натрупване остава в опцията "Еврото да не се приема никога“ – 41,4%. 30,8% приемат въвеждането, но искат то до стане по-късно, а 25,7% са за въвеждането от 1 януари 2026 г. Останалите се колебаят.
Данните показват, че по-възрастните са и онези, които показват повече притеснения. Това може да се отдаде на повече чувствителност по въпросите на суверенитета, повече носталгия, липса на адекватна информация, зловредни кампании, по-голям страх от евентуално поскъпване на живота и много различни други фактори. Само нарочно задълбочено изследване може да анализира причините. При всички положения обаче на този фон въвеждането на еврото ще изисква сериозна управленска воля, убедителност и информационна работа.
Данните са от независим телефонен сондаж на социологическата агенция "Мяра“, проведен между 29 и 31 януари 2025 г. сред 801 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души. |