"Прабългарски бончук" се развя до трибагреника във Варна | ||||||
| ||||||
Конската опашка, за която години наред се учеше, че е прабългарското знаме, е само военен знак. Бунчукът дори е датиран от историците в световен мащаб за късен символ – 15-18 век. Други източници сочат, че бунчукът е опашка на кон или опашка на индийски бик, върху украсен ствол, който е бил използван в Османската империя. В Източна Европа този символ на властта става широко разпространен след татаро-монголското нашествие. Бунчукът е вид щандарт - персонален флаг на владетеля (държавният глава), членовете на владетелското семейство, висши държавни служители и военачалници. Предвид обвързването с конкретна личност и длъжност, този тип флагове много често съдържат съответните гербове или често представляват гербови знамена (когато цялата повърхност представя гербовото поле и фигурите на него). Функцията на щандарта е да обозначи местоположението на персоната, която идентифицира. Това подсказва, че в конкретен момент един щандарт се вее само на едно място. |