©

"Който го е страх от влечуги, да не работи като змиеловец. Мен са ме хапали, но това не ме е разколебало да продължа да ги ловя, но вече не с голи ръце", разказва Георги Симеонов.

Варненският змиеловец, който се прочу и като българския вариант на Дънди Крокодила, не желае да го сравняват с герои от киното. "Аз съм такъв, какъвто ме познават всички, без преструвки или някакво излишно самочувствие и високомерие. Затова предпочитам да съм Жоро, отколкото някакъв си Дънди, па макар и Крокодила", категоричен е младият мъж.

Той обяснява, че това ще бъде третото му лято, в което община Варна го наема по договор до 30 ноември. Работи на пресекулки през няколкото летни месеца. Иначе поддържа парната инсталация в известно варненско училище. Казва, че през целия си живот е имал стремеж в търсене на новото и интересното, затова навремето учи химия. А след казармата работи 3 години като старшина във военно поделение близо до Варна. И така до 2000 година, когато захвърля униформата и започва работа във Варненския терариум

Казва, че всяка професия, която е започвал, се е превръщала в негово хоби. Може би и затова ловът на змии остава за него една тръпка, която е своеобразно предизвикателство и към него самия, и към тези, които се страхуват от влечугите.

Жоро си е вадил хляба по най-различни начини - занимавал се с поставянето на гипсокартон, бил майстор зидар по строежите, правил е електроинсталации. Известно време е работил в рекламна агенция, бил е моряк на риболовно корабче, трудил се е дори в интернет фирма. "Парите никога не са били движеща сила в живота ми", признава нашият герой. Според него важното е да изпитваш удоволствие от това, което правиш. И да виждаш, че хората са доволни и благодарни за стореното от теб. Признава още, че е търсач на приключения, но не е от тези, които са безразсъдни до глупост.

За амплоато си на ловец на змии казва, че това не е нещо кой знае колко интересно. Просто е работа като всички останали и лови влечуги по сигнал на варненци и... толкова. Още като дете на село при баба и дядо не се е страхувал и хващал с голи ръце двуметрови смокове.

Във варненския квартал "Левски", където е роден, гъмжало от змии. Причината може би е близостта с гористото Франгенско плато. В него има дори пепелянки, които Жоро не се страхува да лови. Смята, че макар и отровни, те са по-лесни за улавяне, защото са по-бавни. При внимателно боравене няма опасност от ухапване, казва змиеловецът, който обаче има белези от захапката на смок. Не е приятно, а и не е желателно, казва придобилият опит с годините ловец. Оттогава, когато хваща влечугите, използва кожена ръкавица, за да не му оставят белези, които са много болезнени и бързо се инфектират.

Използва и помощна пръчка с щипци в края. Но миналата година я подарил на свой приятел и затова за това лято си майстори нова.

Припомня си, че равносметката му от миналата година са 5 уловени змии и 17-18 сигнала, при които не е открил влечуго. Тази година сезонът започнал още в първия ден след подписването на договора му с 2-метров смок-стрелец, скрит в двигателя на колата на варненец. Той бил на гости в Девня, където вероятно влечугото се е промъкнало в автомобила му. Едва във Варна човекът го видял и веднага се обадил в полицията. Дошла патрулка, но полицаите предпочели да извикат ловеца на змии, вместо да рискуват. Уплашеният смок обаче се шмугнал между ламарините, та се наложило да поразглобят част от колата, за да може Жоро да го хване.

За себе си змиеловецът на шега казва, че след като е опознал навиците на влечугите, предпочита да си няма вземане-даване с нежната им човешка разновидност и би останал ерген. Иначе - вече сериозно, живее от 6 години с постоянната си приятелка, която е свикнала с чудатостите в характера му. Но не може да свикне с домашните му любимци.

Затова те не са в младежката им квартира, а в стария дом при родителите на Георги. Те са пенсионери и се занимават с 5-годишния му племенник Симеон и имат време и за любимците му. Мони обаче е също голяма тръпка на чичо си Жоро, защото много си допадат. Малкият е изключително будно дете, чиято любима играчка е... винтоверт.

"Нямам компютър, не обичам телевизията, но с удоволствие слушам радио и чета вашия вестник", четка ни Жоро. Обича музиката и по-специално рока, напоследък се захласва и по блуса. Ходи навсякъде със спортен велосипед тип бегач, защото в натоварения градски трафик не може да разчита на бързо придвижване и спазване на часови графици с автобус или тролей. Така е и когато се отзовава на повикване за прибирането на някое влечуго. "Независимо от кой край на града се обаждат, до 20 минути съм там с колелото", категоричен е общинският змиеловец.

Източник: в. "Стандарт"