 © |  |
Рязко се е увеличила популацията на таралежи във Варна. Бодливите животинки са предимно в крайните квартали, като тази година се наблюдава сериозен ръст. Заради по-топлото време таралежите започнаха да се будят още в края на месец март. Симпатичните животинки се радват на голям интерес най-вече от страна на малките деца. Освен това хората ги хранят, тъй като таралежите са враг на змиите и съответно влечугите избягват тези райони. Една от причините за увеличаващия се брой на животинките е факта, че много често те биват изхвърляни от стопаните си, които са ги гледали във вилите си или на село. По думи на специалисти в България се среща само белогръдият таралеж. Той има кафеникава козина с характерно бяло петно на гърдите. То е основната му външно отличие от западноевропейския таралеж, като двете рзновидности дълго време са смятани за подвидове на един и същ вид. Възрастните екземпляри достигат до 1300 гр. Типичния български таралеж предпочита да живее в широколистни гори и храсти, по-рядко ливади. Живее и в близост до обитавани от хора места, като селскостопански дворове, предградия, градини, паркове, гробища. Белогръдият таралеж е активен главно привечер и през нощта. За разлика от западноевропейския, белогръдият таралеж не копае сам дупки, а използва за жилище коренища, гнили пънове, натрупана шума и други подобни места. Заспива зимен сън, понякога в изоставени дупки на други животни, който в България обикновено продължава от октомври-ноември до март-април, като често умира в съня си. Естествени врагове на белогръдия таралеж са лисицата, язовецът и бухалът. Менюто на българския таралеж се състои предимно от безгръбначни животни,плужеци, дъждовни червеи, бръмбари, но също и с жаби, малки гризачи и птици, птичи яйца и змии. Обикновено източноевропейските таралежи отглеждат едно или две поколение годишно, като раждат през топлите месеци. Бременността продължава 5-7 седмици, а от едно поколение излизат 1-8 малки.
Източник: р."Фокус" - Варна |
