Слаб английски спъвал абитуриентите ни за чужбина | ||||||
| ||||||
"Въпреки че България е на едно от челните места в ранно езиковото обучение, през последните години отчитаме все по-голям брой кандидат-студенти, които не успяват дори след повторно явяване да положат изпит по езика на исканото от университета ниво. Причината според експертите е в това, че родители и ученици имат грешна представа какво означава да знаеш чужд език", обясни Христова. Тя допълни, че често сериозното обучение приключва някъде в 10-и клас, когато детето вече може свободно да общува на разговорен английски и да гледа филми без превод. "Това обаче далеч не е нивото, което е необходимо, за да следваш в чужбина", отбеляза експертът. Затова пък над 70 на сто от възпитаниците на елитните ни езикови и математически гимназии отиват да учат висше образование в чужбина, припомни още Ирина Христова. Около 1600-1700 българчета се очаква да заминат да учат във Великобритания за новата учебна година. За Холандия мераклиите пък са 500, а за Дания - около 300 наши студенти. Таксите за следване в Страната на лалетата са около 1700 евро, като може да се плащат накуп за цялата година или за семестър. В Дания висшето е безплатно, но за сметка на това разходите за живот са доста по-високи. Затова независимо дали младежите са избрали да учат в Дания или във Великобритания, реално разлика в сумата, която трябва да отделят родителите им, няма. След скока на студентските такси на Острова сега те са между 8300 и 10 000 британски лири. Високите суми не плашат обаче нашите младежи, защото те се възползват от изгодните студентски кредити, които се предлагат в страната. Борчът за висше се изплаща чак след като студентите завършат висшето си образование, започнат работа в България и получават не по-малко от 1000 лв. месечна заплата. Източник: в. "Монитор" |