| Родителите трябва да научат децата си как да се справят с провалите и как те да станат трамплин за успех. В противен случай последиците могат да бъдат фатални. Това съветва психологът Светла Иванова, която работи към клиниката по токсикология във варненската Военноморска болница и към фондация "Суицидопревенция". Именно тя е специалистът, който разговаря с пациентите, попаднали в клиниката, след като са направили опит за самоубийство чрез отравяне. Съветът, който тя отправя към родителите, не е случаен. Сред пациентите й е момиче, което е направило опит да прекъсне живота си, след като не успява да вземе изпит. "За нея този неуспех беше много страшен. Не беше успяла да се справи със срама си от неуспеха", разказва психологът. Поводът Иванова да насочи вниманието на хората към темата за самоубийството е Световният ден за превенции на суицидните опити, който се отбелязва през септември. "Това е тема, по която избягваме да говорим, но почти всеки има някакъв опит в тази област, засегнат е чрез свои близки, познати", допълва Иванова. Още повече че през последните две години икономическото положение на българите се влоши до такава степен, че медиите почти ежедневно разказват трагичните истории на хора, не успели да преодолеят трудностите.
Често специалистите твърдят, че в огромния си процент опитите за самоубийство всъщност не са реално желание за смърт, а начин да се привлече вниманието на близките. Според Иванова обаче това не е точно така. "Всеки опит за самоубийство е съпроводен с реално желание за смърт, защото смъртта е бягство от реалността", казва психологът. Тя допълва, че няма никаква гаранция, че един бутафорен опит няма да завърши със смърт.
Най-малкият пациент, с когото Иванова е работила в практиката си, е било 12-годишно момиченце. Причината детето да посегне към отровата е неразбирателство с родителите. "Тя искаше да бъде разбрана и подкрепена", спомня си специалистът. Всъщност проблемите у дома, в училище и с приятелите са в основата на суицидните опити при подрастващите.
Фактите
Между 30 и 40 процента от смъртните случаи вследствие на самоубийство са били предшествани от неуспешен опит.
Повечето хора, които се самоубиват, са заявили по пряк или непряк начин за намерението си. Така че говоренето за смърт не са празни приказки. Повечето самоубийци изпитват смесени чувства към самоубийството си. Те са амбивалентни към живота, не желаят смъртта и повечето от тях искат да бъдат спасени и да бъдат избавени от обстоятелствата, които не могат да понасят. Самоубийците не са болни хора. Понякога наистина имат заболяване, но понякога са просто извънредно нещастни.
Разговорите с човека, който обмисля самоубийство, не са катализатор към акта. Когато някой има суицидни мисли, е добре да се насочи към специалист (психолог). Приятелите невинаги знаят как да помогнат. Те могат да споделят как те се справят с проблема, но това може да не е подходящо за другия човек.
Източник: в. Народно дело |
