 © Народно дело |  |
Експерти от Института по биоразнообразие към БАН спасяват прелетни птици от угрозата да бъдат направени на кайма от перките на ветрогенераторите край нос Калиакра. Мярката е в изпълнение на ултиматума, който Европейската комисия (ЕК) постави преди три месеца пред българските власти - незабавно да решат проблема с изтребването на хиляди птици и прилепи, прелитащи над този регион при ежегодната си миграция към и от Африка. ЕК заплаши да даде страната ни на съд, ако и този път се провали в изпълнението на природозащитното законодателство на Европейския съюз.В землището на село Свети Никола например е изграден ветропарк с 52 турбини. Там заварваме научния асистент от БАН Димитър Димитров, който следи движението на птичите ята в района със специална наблюдателна апаратура.
"Имам постоянна връзка с диспечер от ветропарка. Ако преценя, че съществува риск нископрелитащи ята да се врежат в перките, подавам сигнал по радиостанцията до диспечерския пункт. В зависимост от ситуацията от там могат да изключат група или всички турбини", обясни експертът по биоразнообразие.
По думите му най-застрашени от сблъсък с перките са пеликаните, лешоядите и по-големите видове грабливи птици като орлите. Експертът обяснява, че рискът от попадане на ятата в мелачката на перките е пряко свързан с височината на топлите въздушни течения (термали), благодарение на които прелетните птици могат да летят продължително време на определено разстояние от земната повърхност.
Европа е потресена от факта, че България е издала разрешение за изграждане на ветроенергийни паркове, без да изготви предварителна експертна оценка за въздействието им върху природата. Общината и държавата не са отчели ефекта на турбините върху уникалните местообитания и биологичните видове (някои от които са под специална защита - бел.авт.) в района на Каварна. По този начин България е нарушила три директиви - за птиците, за местообитанията и за оценката на въздействията върху околната среда. Това бе третото предупреждение на ЕК към страната ни по случая. През декември 2008 г. и през септември 2011 г. ЕК изпрати до българските власти официални уведомителни писма, но държавата тогава не реагира по никакъв начин.
Източник: в. Народно дело |
