 © Народно дело |  |
Когато настилката на един площад е хубава и равна, тя обикновено не се забелязва. Хората не се спъват в неравностите, разместените плочки не "плюят" по тях кална вода, решетките на шахтите са си на място и няма опасност на хлътнеш в тях и да си счупиш крака. Така те гледат околните сгради спокойно, попиват културата и историята на града буквално в крачка. Когато обаче настилката на една пешеходна зона е разбита, пешеходецът няма друг избор, освен да си гледа в краката.
Проектът за нов облик на централната част на Варна съвсем заслужено е една от най-обсъжданите в града ни теми. Всеки ден пред паната около Дупката, които показват как трябва да изглежда в бъдеще пешеходната зона, има събрани хора, които гледат, изучават, коментират. И всички стискат палци на този проект. За да стане той реалност, твърде важно е обаче да не се допускат някои от старите грешки, за да не се окаже този проект втори дубъл на провала със сегашната настилка на площад "Независимост", която варненци иронично наричат "плочки за баня".
Специалисти казват, че за да се получи добра настилка от плочи или павета, трябва да се работи преди всичко прецизно и при наистина строго спазване на технологията. Това от своя страна силно противоречи не само на варненската, а и на българската практика новите настилки по площадите да се поставят ударно, най-често с оглед поредните наближаващи избори. Бързането да се пререже лентичката навреме често оставя нещата недоизкусурени. Най-скорошните примери са два - частичната смяна на плочките пред общината и по бул. "Княз Борис І" до "Мусала", правени около местните избори пред 2011-а. Фугите на повдигнатата настилка по "главната" са толкова широки и дълбоки, че в тях засядат фасове, които очевидно не могат да се изметат, а буквално трябва да се изстържат. До паметника на загиналите в Сръбско-българската война пък между паветата растат тревички, което никак не е добър знак за бъдещето на плочника.Ларгото плаче за основен ремонт
Изграждането на новото ларго от градинката "Севастопол" до входа на Морската градина беше исторически момент не само заради новата настилка, но и заради разкарването на бараките, които бяха окупирали една от най-хубавите части на центъра. Открит през 2002 г., този участък от пешеходната зона бързо спечели одобрението на варненци. Сега обаче положението там става все по-плачевно. Доста от паветата вече са потрошени, изтрити, извадени или пропаднали. Рушат се и цветарниците, шахтите, в които се оттича водата, са на път да станат опасни за минувачите. За ремонт на тази твърде важна част от лицето на Варна не се споменава нищо. Важно е да уточним, че според специалистите той няма да е много сложен, тъй като настилката е на пясъчна основа и общо взето е необходимо само да се доставят нови павета. Те могат да бъдат и същите като продължението на ларгото в посока общината, което пък беше открито от Бойко Борисов при първата му визита във Варна като министър-председател в края на 2009-а.
Камиони и тежки коли трошат центъра
Ако по настилките на пешеходните зони се движеха само пешеходци, плочките щяха да са здрави. Според експерти това важи дори и за прословутата настилка на "Независимост". Работата е там, че камиони, при това тежки, инкасо автомобили и кой ли още не, редовно влизат в пешеходните зони. Като прибавим към този фактор и съмнителната здравина на самите плочки, с която често се прави компромис заради цената, натрошаването им като шоколад е въпрос само на време. Въпреки всички заклинания на кмета Кирил Йорданов, че достъпът на тежки автомобили по центъра ще бъде максимално ограничен, че настилките ще се пазят, в крайна сметка се получава точно обратното. В това е част от тайната за успешното бъдеще и на обещаващия проект за цялостна реконструкция на пешеходната зона на варненския център. Но не е достатъчно той да се изпълни качествено и с подходящите материали, необходимо е и след това да се пази от бързо и безотговорно разбиване.
Няма яснота колко пари потънаха във "вечните ремонти"
Смяната на плочки в центъра на Варна през месец-два и по правило точно в разгара на летния сезон вече не изненадва никого. Никой от отговорните институции обаче дори не си задава въпроса защо толкова често се правят ремонти. Материалът ли е лош, и ако е, защо общината е дала пари точно за такъв - като "плочките за банята". И ако е търсила да спести пари, защото били по-евтини, а така не се натоварвал бюджетът, колко после добави за ремонт. Може пък изпълнението да не е ниво и затова да се налагат честите ремонти, които по правило се печелят от една и съща фирма, която пък получава средствата за това от общинския бюджет. Или пък може разчетите да са направени така, че направеното да е здраво точно определено време. Примерно на две години, колкото е цикълът на изборите.
Сигналите и недоволството на варненци заради вечните ремонти, както ги наричат, през годините кметуване на Кирил Йорданов не са един и два. И до момента обаче няма яснота колко средства от бюджета на Варна, от данъците на варненци, са глътнали постоянните подновявания. Ясен е само резултатът - вечно разбита настилка.
Източник: в. Народно дело |
