През нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. армейски части под ръководството на Военния съюз извършват държавен преврат против земеделското правителство на Александър Стамболийски - останал в историята като Деветоюнски преврат. След известно колебание превратът е узаконен с указ на цар Борис III.
В ранната сутрин на 9 юни генерал Лазаров и Дамян Велчев повеждат метежниците от Военното училище и гарнизона на София и завземат всички стратегически точки на столицата. Арестувани са земеделски министри и 700 оранжеви гвардейци. В резултат на преврата е образувано ново правителство начело с Александър Цанков.
В Славовица, Пазарджишко, където се намира Стамболийски, се събират стотици въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик. Комунистите от града обаче отхвърлят предложението на министър-председателя за съвместни действия срещу местния гарнизон.
Стамболийски не издава заповед за нападение, понеже му е ясно, че силите са неравни, а надеждата за подчинение на местния гарнизон на вече бившия министър-председател не се осъществяват. За да не се превърне обсадата на Пазарджик в кървав погром, Стамболийски разпорежда на 11 юни селяните да се разпръснат. Самият той e заловен и на 14 юни е зверски умъртвен с ножове от активисти на ВМРО. Дори стените на помещението, където е клан, са в кръв. Самият Стамболийски с последни сили е написал на стената с кръв датата на гибелта си.
Основни сили в подготовката и извършване на преврата са Военният съюз и Народният сговор, които организират около себе си почти всички недоволни сили от режима на БЗНС.
ВМРО активно сътрудничи на Цанков срещу левицата, като премахва Райко Даскалов и други земеделски водачи.
Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки "позиция на неутралитет". ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между селската и градската буржоазия.
На отделни места са направени опити за съпротива от страна на земеделски активисти и отделни групи доброволно присъединили се към тях комунисти, останали в историята като Юнско въстание. Най-мащабна е дейността на въстаниците в Плевенско и Шуменско. Почти цял Плевен е завзет. Въстанието обаче няма организиран характер, единно ръководство и повсеместен обхват, което спомага за смазването му от правителствените гарнизони.
Враждебна на каузата на буржоазните партии и на царя, БКП и при Юнското въстание заема позиция на неутралитет и така лишава стихийните бунтове от възможната си подкрепа. Това е продиктувано от силната антикомунистическа линия, която провежда Стамболийски в последните години на управлението си.
Васил Коларов изпраща от Москва телеграма, в която негласно съветва БКП да вземе участие в действията против новия режим. Тя обаче е прекалено закъсняла.
Под натиска на Коминтерна в БКП се засилва убеждението, че трябва да се противопостави на превратаджиите. Комунистическата партия обявява курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г. (Септемврийското въстание).