 © Varna24.bg |  |
Жителите на големите градове масово пълнят контейнерите за боклук с храна. В населените места с над 50 000 жители 28,8% от съдържанието на кофите са хранителни отпадъци. Това показват данни на Националната програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г.
Статистиката отчита, че колкото по-голям е градът, толкова по-голямо е съотношението на хранителните отпадъците в кофите за смет. И ако в София, Пловдив и Варна почти 1/3 от сметта е храна, то в градове с население до 25 000 души, като Айтос и Севлиево, неизядената манджа представлява 10% от боклука в кофата. В селата и градове като Малко Търново, в който според данни от преброяването през 2011 г. живеят 2447 души, храната в кошовете е едва 4,8 на сто. В тези населени места с население под 3000 жители половината от боклука е пепел от твърди въглища и строителни отпадъци. Причината е, че хората се отопляват предимно с твърдо гориво, което изхвърлят в кофите. Това съдържание на контейнерите обаче ощетява фирмите за разделно събиране, които трябва да рециклират половината от пуснатите на пазара опаковки. "Изтеглихме дейността си от смолянския регион, защото в контейнерите имаше или сгурия, или тревни отпадъци", обясни пред "Монитор" управителят на "Екопак" Тодор Бургуджиев. В случай че останат и продължат да работят в тези губещи райони, организациите за оползотворяване ще бъдат принудени да купуват смет, за да си изпълнят целите. В същото време по данни на "Евростат" България е рекордьор по генериране на отпадъци в целия ЕС. През 2010 г. един човек у нас е произвеждал 22,2 тона смет, докато в съседна Румъния количеството достига до 10 тона. В Швеция, която е 4 пъти по-голяма от България, един човек произвежда почти 2 пъти по-малко отпадъци в сравнение с българина. Най-малко боклуци правят в Литва - 669 кг смет на глава от населението. Според статистиката голямото количество отпадъци в България, Финландия, Естония, Швеция и Румъния се дължи главно на дейността на миньорите, които оставят след себе си големи количества пръст, и на строителните дейности. Данните на Националния статистически институт показват, че през 2010 г. един българин е произвеждал 410 кг битов отпадък.Година по-рано количеството на калпак е намаляло с 30 кг и е достигнало 380 кг на човек. В същото време едва 8 на сто от боклука у нас през 2010 г. е бил рециклиран. Според европейска директива до 2016 г. трябва да се преработва една четвърт от сметта. До 2018 г. 40% от отпадъците трябва да се рециклират, а до 2020 г. половината от битовия боклук и 70 на сто от строителните отпадъци трябва да се оползотворява и използва повторно.
До края на 2014 г. трябва да бъдат изградени и нови 24 регионални депа, финансирани по оперативна програма "Околна среда". Към 8 август по програмата са договорени 837 млн. лв. или 117% от бюджета. "Предоговарянето е с цел да се гарантира реализацията на всички проекти", обясниха от екоминистерството. Едва 21 на сто от договорените средства обаче вече са разплатени.
На година у нас 700 хиляди тона храна годишно се пропилява в България, показват данни на българската мрежа на Глобалния договор на ООН. В началото на годината депутатите обмисляха промени в Закона за храните, които забраняват ресторантите и магазините да изхвърлят хранителни продукти. В същото време харчовете на българина за трапезата намаляват, показва данни на Националния статистически институт за 2012 г. Нашенецът е харчил средно по 4058 лв., като едва 1355 лв. или 33,4% са били за храна. За сравнение през 2011 г. разходите за ядене са били 36,2 на сто. През последната година семействата са се лишили най-вече от хляба и тестените изделия. Оказва се, че всеки българин е изял средно 101,1 кг от насъщния през цялата 2012 г. Известно понижение се наблюдава при прясното мляко, плодовете и зеленчуците. Затова пък се е повишила консумацията на безалкохолни напитки, кисело мляко, картофи, месни произведения, сирене и кашкавал.
Източник: в. "Монитор" |
