 © БГНЕС |
"Без изтласкване на октопода около Сарая, чието публично лице е ДПС, българската държава се насочва към окончателна дезинтеграция и крах. ДПС се разраства вече десетилетия и с помощта на елита на "Позитано" и на наследниците на специалните служби от миналото почти успя да подмени българската държава с криминална анти-държава." Това казва социологът Огнян Минчев в интервю за в. "Дневник"."ДПС е фасадата на една многолика пирамида, унищожаваща българската държавност и подчиняваща на чужди цели българското общество. ДПС е преди всичко авторитарна политическа корпорация, лишаваща от права и свободи турското и мюсюлманското население в страната. ДПС е фактор на дългосрочно подчинение и корумпиране на ромските общности, които вече в мнозинството си са интегрирани в етномалцинствения блок на Движението. Носим огромен риск българската политика много скоро да се окаже разделена по линията етнически българи (фрагментирани като избиратели между десетки партии) и малцинствената етнокорпорация на ДПС, обединяваща всички малцинства", казва социологът.
Според Огнян Минчев премиерът Бойко Борисов демонстрира потенциал за политическо развитие:
"От ролята си на едноличен разпоредител със своята партия и с държавата, когато я управлява, той навлезе в режим не просто на диалогичност, но на балансиране между доскоро непримирими - включително и със самия него - фактори като Реформаторския блок, с националистите от Патриотичния фронт и с руското енергийно лоби на АБВ. Без да е избиран за президент, Борисов успя да заеме роля на арбитър след 5 октомври, когато резултатите от изборите буквално заляха със студен душ очакванията на ГЕРБ да получи представителство, близко до мнозинство."
Но според социолога Борисов е особено уязвим само от една посока - от задкулисните влияния на КОЙ и Сарая върху решенията и действията на властовия връх.
"Справи ли се с това, Борисов ще успее да се справи и с останалото - поне до времето на президентските избори", смята Минчев.
Огнян Минчев смята, че основните опасности за страната са свързани с ескалацията на геополитическото противопоставяне между Европа и САЩ от една страна, и Русия от друга. Допълнително напрежение в българския контекст внася и "устойчивото движение на Турция извън традиционната кемалистка политика на сътрудничество със Запада и ориентацията на настоящия турски политически режим все повече към ислямския свят." |
