©

"По време на разкопки сме намирали спринцовки, счупени бутилки и други следи от див купон, който обаче е за сметка на развалините", разказа археологът. Сред руините той и колегите му са намирали всякакви битови отпадъци, дори използвана тоалетна хартия.

Освен че замърсяват старините, пикниците и купоните помагат за унищожаването на артефакти. Тенекеджиев сподели, че с очите си е виждал как компания от семейства е палила огън точно на мястото, където е бил олтарът на древния храм. Това уврежда покритите с пръст структури, а на места има и уникални мозайки, които археолозите умишлено са покрили с пръст, за да бъдат запазени. На няколко пъти в района са били поставяни предупредителни табели. Те обаче винаги са били унищожавани.

Обект със световно значение

Църквата в местността Джанавара датира от V век и е част от голям раннохристиянски комплекс с манастир. Намира се в покрайнините на кв."Аспарухово", на около 5 км от стените на древния Одесос. От научна гледна точка обектът е много важен, защото е свързан с историята на древния град и дава много информация за ранното християнство по нашите земи. Комплексът е бил обитаван от християнски монаси. Тъй като архитектурата му е доста странна за Балканите, а има известни паралели в източните римски провинции, се предполага, че става дума за група християни от Близкия Изток. Храмът е просъществувал около два века. Разрушен е бил в началото на VII век, при голямото нашествие на авари и славяни.

Първите археологически разкопки са направени преди 100 години от братята Шкорпил. В скришно помещение те откриват три реликвария - златен, мраморен и сребърен, поставени един в друг. В тях са лежали мощите на неизвестен светец. Особено ценни са мозайките от пода на църквата, от които са запазени близо 100 кв.м. Изключително необикновената за ранното християнство архитектура и редкият характер на мозайките правят църквата единствена и уникална не само на Балканите, но и в историята на християнството.

Административни спънки

Теренът, на който се намират руините, е част от държавния горски фонд. А липсата на ясен статут на обекта не позволява там да се постави ограда и да се охранява. Неясният статут е пречка пред научните работници и за кандидатстване за финансиране по различни програми, сподели още Васил Тенекеджиев.

От две години е в ход процедурата за получаване на статут на обекта. Резултат обаче все още няма. Така достъпът до руините остава свободен. Заради липса на възможност да се охраняват старините, археолозите използват най-първобитния способ, за да запазят древната структура - зарява се всички по-фино.

Потенциал за развиване

Археологическият обект крие изключително голям потенциал за разгръщане на атрактивни туристически дейности. И интерес от туроператори и туристически групи има. В момента обаче обектът е в такъв вид, че разочарова туристите. Все пак най-интересните неща са скрити, отбеляза Тенекеджиев.

Ако тази година се изясни статутът на обекта, до 2-3 години той може да придобие много по-различен и много по-социализиран вид и да приема посетители. Според екипа от Варненския археологически музей, това може да стане с изграждане на защитна сграда, премахване на пръстта и показване на мозайките. Интерес би представлява и подземната структура, в която са намерени реликвариите.

Освен това обектът се намира на много достъпно за туристи място - на 2 минути с кола от пътя Варна - Бургас. А до красивата поляна с църквата има възможност за паркиране на автобуси.

Има идея тук да бъде създаден и Музей на ранното християнство, който да представя архитектурната прелест и най-ценните находки от разкопките.