Според европейския регламент наличието на добавена вода в количество над 5% от теглото на крайния продукт трябва да е посочено само при месни продукти, които са във вид на изрезки, големи парчета, резени, порция месо или кланичен труп.

В тази категория обаче не са включени заготовките от раздробено месо, към които се отнасят кебапчета. Интерес представлява в момента спорът дали трябва да се пише енергийната стойност на суровото кюфте и кебапче, понеже никой не ги консумира сурови, а след приготвянето им много от показателите се променят.

В момента на всеки етикет за мляно месо трябва да има информация за произхода на вложените суровини. В мляното месо може да е добавена единствено сол, като нейното количество не бива да надхвърля 1%. 

По принцип в Европа терминът "мляно месо" е различен от това, което българите са свикнали да разбират под понятието "кайма". На практика тя е месна заготовка, в която има добавени яйце, хляб, лук, подправки и други добавки. 

В случай, че посегнете в магазина към пакет, на чийто етикет пише "мляно месо", в него не трябва да има никакви подобни добавки, но също така боя, оцветители, консерванти и други.

Междувременно евродепутатите поставиха в своя резолюция искането си и готовите храни са имат надпис за произхода на месото. Те настояват Европейската комисия да придвижи законодателството, задължаващо държавите в общността да изписват откъде идва каймата и другите заготовки в манджите. 

Целта е да се предотвратят потенциалните измами с храни, засечени преди години, когато в телешки колбаси беше установено влагането на конско месо. В доклада на евродепутатите се припомня, че изписването на произхода на месото трябва да е задължително в преработени храни като например в лазанята.

Има три сценария за етикетиране на суровините в продуктите, уточняват от Асоциацията на месопреработвателите в България. Първият дава възможност доброволно, който иска, да си етикетира суровината, вторият е да се изписва дали суровината е от ЕС, или от трети страни, а третият вариант е много сложен и с много високи разходи - да се изписва детайлно произходът на суровината. 

"Това не е приемливо, защото суровините у нас се купуват от много държави, ние можем да напишем говеждо от Англия, свинско от Полша, сланина от Дания и накрая пишем че продуктът е български", каза д-р Светла Чамова, изпълнителен директор на асоциацията. 

За България категорично не е приемливо да се пише страната на произход на съставките, защото ние произвеждаме пряко сили само 20 на сто от месото, необходимо за хранителната индустрия, настояват от бранша. 

Европейското изследване показва, че три пъти в годината месопреработвателните предприятия сменят доставчиците, защото търсят най-добрата цена. При това положение трябва да се сменят веднага етикетите, което е съществен и неоправдан разход.

Тенденцията за разширяване на информацията продължава, следващите мерки са насочени към млякото, което се използва в преработвателната индустрия. В крайна сметка потребителите ще платят за информация, която е сложна и неразбираема.

Пишат къде е хваната рибата

Районът на улова на рибата трябва задължително да бъде посочен на етикета. Освен това трябва да бъдат записани търговското и научното наименование и производственият метод на риболов. Това се изисква от наредба на аграрното министерство. 

Подобни задължителни разпоредби за етикетиране на произхода са заложени и в европейския регламент №104/2000. Националните изисквания обаче не се прилагат за малки количества риба на стойност до 40 лв., продавани от рибари или производители на аквакултури директно на потребителя.