"Ние сме театрална формация "Феникс" към сдружение "Феникс 2009" гр. Варна, чиято дейност е интеграцията на хора в неравностойно положение в обществото, чрез способите на театралното изкуство.

Формацията е съставена от хора със и без увреждания.
Освен на варненска сцена, ние представяме своите спектакли и на различни международни форуми за любителски театри в цялата страна, където сме единствената такава формация и от където се връщаме с призове: първи награди, индивидуални награди, дипломи, плакети и др

А от 2015 година сме носители и на "Почетен знак за заслуги към Варна-сребърен", връчени ни лично от кмета на гр. Варна, заради дейноста с която се занимаваме, а именно интеграция на хората в неравностойно положение чрез способити на театралното изкуство.

Тази година отново имаме покана да участваме на фестивала "Океан от любов", който ще се проведе от 8ми до 11 април в град Пазарджик. Но за съжаление няма как да се предвижим до там. От Община Варна ни разрешават да пътуваме с интегрирания градски транспор, но от фирма "Градски транспорт", които са подчинени на Община Варна и по точно изпълнителния директор господин Манолов, отказаха да ни отпуснат микробус с рампа, заради Нредба 6 от 1997 година, според която интегрираният градски транспорт няма право да напуска рамките на общината. И как така до миналата година този интегриран градски транспорт можеше да излиза извън рамките на общината, а сега изведнъж не може?

Говорим за интеграция на хора с увреждания в обществото. Но за каква интеграция говорим, когато тези хора не могат да излязат извън населеното място, в което живеят? Кажете ни как хората на инвалидни колички, които искат да отидат на рехабилитация или на балнеолечение извън техния град могат да направят това? Кажете ни как и ние можем да отидем на различните фестивали в страната за които имаме покана? Защото освен в Пазарджик сме поканени да участваме във фестивалите в Бургас, Кнежа, Созопол, Лом.

Да, във Варна има вагон пригоден за хора на колички, който се прикачва по заявка към влаковете. Но ако тези хора на колички търгнат за някое малко населено място до което се стига с едно или две прекачвания, този същия вагон може да ги отведе само до първата смяна на влака. От там нататък не се зане ще могат ли да продължат или не. И дори да успеят да стигнат до малкото населено място никой не им гарантира, че ще могат да се върнат обратно.

Има и хора със специфични увреждания като аутистите на пример, които могат да пътувам само в компанията на познати и близки хора. Как тогава тези хора ще се качат на автобус или влак?

Нашата молба е да ни съдействате, за да можем да променим тази Наредба 6 по начин, който да позволи на интегрирания транспорт да излиза извън рамките на общината, за да могат хората с увреждания да пътуват свободно в цялата страна и да не бъдат дискриминирани по този начин! Само тогава можем да кажем, че наистина говорим за интеграция на хората с увреждания в обществото!"