©

Dailypress

Здравейте! С безкрайна болка и неутолима скръб искам да споделя с вас горчилката, която не мога да изплача. Чакахме хубавата вест на 24-ти май, Деня на българската писменост и просвета, надявахме се на раждането на хубавото ни внуче, българче - Александърчо, а вместо това ни хвърлиха в най-дълбоката яма на безсилието. Няма по-голяма болка от смъртта на рожбата.

Господ ли ни наказа, България ли ни прокле или една лекарска грешка може ужасно да тежи до края на живота ни? Цяла една фамилия почерниха лекарите!Думи нямам. Откъде да започна, как се разказва такава трагедия, кажете ми?

Никой нищо конкретно не ни каза. Било се задавило в околоплодни води и само толкова. Цяла нощ дъщеря ми се мъчила на родилното магаре, викала за помощ, а насреща само й се зъбели и се отговаряли акушерките, сякаш е най-долната бежанка от най-терористичната държава.

Какво е това, геноцид ли е, канибализъм ли е, хора? Превърнаха дъщеря ми в жива развалина. Ден няма, нощ няма, сля се времето и колкото повече минава, толкова по-тежко става! Ние тука чакахме човек сред човеци, а ни дадоха безжизнено телце, загънато в найлон. Когато дъщеря ми попитала как е бебенцето й, израждащата я д-р Димитрова от родилното в град Горна Оряховица й се озъбила гневно. "Ти чак сега ли се сети да питаш как ти е бебето?". 

Хора, така ли се съобщава най-страшната вест? Така ли в нашата държава съвсем безцеремонно и с вменяване на вина у родилката се съобщава, че момченцето й никога няма да проплаче? Нека на Димитрова да й се връща стократно нещастието, което ние преживяваме. За елементарни грешки в една частна фирма един работник ще го изхвърлят като куче на минутата, а такива некадърници - лекари, дето си играят с човешките съдби, ги държат, за да почернят още семейства.

Само за пари се говори в това здравеопазване. Какво е виновна дъщеря ми, че не си избра екип и не си плати като поп за специални грижи? Какво е виновна, че й се падна такъв жребий да е в ръцете на жестоки, безсъвестни и жадни за пари медици.

Да не говорим за мръсотията, мизерията в тази болница. В нашата болница, където от лекарски грешки си заминаха на оня свят и старо и младо. Превърнаха болницата в Горна Оряховица в конвеер за мъртъвци - фабрика за месо. Вие нямате нито мозъци, нито сърца - касапи такива!

Иначе сте си закачили на входа на родилното отделение ценоразпис кое колко струва, сякаш човещината и Хипократовата клетва се измерват със стотачки? Д-р Димитрова, спите ли добре? Защото моята дъщеря няма да спи цяла година след твоите думи и нагло отношение. Днес плачем ние, но в живота всичко се връща, запомнете!

Аз се свличам ден след ден на земята от такива болки в душата си, а Вие си обличате новите дрешки след смяната, нарамвате си чантичката и хайде вкъщи, спокойна и удовлетворена от "чудесата", които сте извършили. А аз как да си посрещна вкъщи моята свидна дъщеря? В кой дом да я посрещна? Там, където стаята за бебчето ще я стряска със жестоката истина за коварния обрат на съдбата или в родното й дома, където сили нямам добра дума да й кажа, където не знам какво да й отговоря, за да я успокоя и каквото й да река, няма да й помогна.

Няма да мога да изсмуча мъката й. Сега и стотачки да й давам, тези стотачки, дето на Вас не е броила - нищо няма да я спаси от отчаянието. В найлона с телцето на Александърчо Вие загънахте и бъдещето на моето дете, душата й задушихте!

Д-р Димитрова колко още съдби ще преобърнеш? Вие доктор ли сте, какво сте? С каква "човешка" съвест я съдите, че е виновна? С какви очи й вменявате, че тя е виновна за нещастието си.

Нямаше и ден, в който да не си е пила скъпите витамини за плода, нямало е ден, в който да не се обади на лекаря. Нито е пушила, нито е пила, нито е злоупотребявала с вредни храни. Ходеше си редовно на прегледите. Нагласи си чаршафите, лекарствата, нощниците, превръзките, праха за бебешки дрехи - всичко, което й дадохте като списък с необходими неща за раждането, сякаш няма да ражда в болница, ами на поляната с овцете. Но в този дълъг списък с всякакви измишльотини не споменавате, че е трябвало да си носи и лекар - акушер със себе си, защото явно вие не сте такива или само на хартия се водите такива.

След като вие не искате да поемете някаква отговорност за немърливо отношение, решихте, че загубилата ума и дума, почти припаднала от умора родилка ще се съгласи с нападките ви, ще уважи жестокостта ви, но не. Аз няма да приема този развой на събитията! Нека всички да знаят, че живеем в свят, в който ако нямаш пари, нямаш нищо - нито достойнство, нито имаш право да родиш нормално.

Никога нищо съмнително не излезе от прегледите, кръвните проби. Ако е знаела, че има някакъв проблем, е щяла да предприеме всякакви мерки. Но всички лекари я увещаваха цели 9 месеца, че всичко е наред.

Роди го живо и за миг невнимание е издъхнало, горкото. За секунди животът ни се обърна! Който и да е виновен сега, няма да се върне от оня свят милото ни и дълго чакано внуче. Но вие ще си платите - за немарливостта, за жестоките думи, за безхаберието си!