Нов крайезерен парк с детска площадка и зона за спорт изграждат в Казашко | ||||||
| ||||||
Добрата новина съобщи кметът на Варна Иван Портних, който публикува и снимки в личния си профил във фейсбук. "Предстои озеленяване на района, работата върви по график. Ще стане много красиво!", сподели още кметът. Село Казашко е разположено на северния бряг на Варненското езеро, на 6 км западно от гр. Варна. Общата му площ е 168 000 кв.м. На юг граничи с Варненското езеро, северната му граница е железопътната линия Варна-София, на изток е защитена местност "Казашко“, попадаща в екомрежата Натура 2000. На запад от селото е пристанище "Бон Марин“. Селото е в близост до Западната промишлена зона на град Варна. Преди повече от 300 години, прокудени от религиозните реформи на Патриарх Никон и европеизацията на тогавашна Русия по времето на Петър Велики, много староверци напускат пределите на древна Русия. Заселват по поречието на Дунав, в Мала Азия и другаде, търсейки спасение за вярата си. Промените настъпват и в тогавашна Румъния, където старообрядците живеят известно време необезпокоявани от никого. Започва оформяне на граждански регистри, ваксиниране на войниците и други неща, които те не приемали и смятали за ерес. Матвей Русов тръгва със семейството си в 1905 г. за Турция при други староверци. Пътят му го отвежда до брега на Варненското езеро. Мястото му се сторило хубаво. В близост до вода, където можели да развиват поминъка си риболова и достатъчно далеч от големия град /Варна/, който в представите им носел само беди и нещастия. Установява се тук и се отказва да пътува за Турция. По-късно идват още семейства и в 1908 г.селото е признато с Царски указ на Фердинанд за населено място с.Казашка махала. С това название е познато до 1952 г., когато официално се именува Казашко. Но повечето варненци го знаят като "руското село“. До 1949 г. не са позволени смесените бракове. Тогава казакът Карней Григоров довежда за първа българска снаха Живка. В Казашко населението е съставено предимно от потомци на руски старообрядци, които във времената на църковните реформи на Патриарх Никон се разбягват и намират убежище при донските и кубански казаци. Впоследствие се получава една смесица от донски и кубански казаци, изповядващи старообрядчеството (древното православие). |