© Varna24.bg

В ход са и още няколко по-мащабни инвестиции за вятърни паркове в страната. Така България започва да набира скорост в изпълнение на европейските цели, според които до 2020 г. делът на възобновяемите енергийни източници, който сега е нищожен, трябва да достигне до 20% от общото й електропроизводство. В страната вече работят около 90 вятърни перки. Те обаче са с много по- малка мощност - всички с общо около 35 MW като повечето от тях са втора употреба.

Проектът за ветроенергиен парк "Калиакра" е съвместна разработка на Mitsubishi и българската инженерингова компания "Инос 1". За да го осъществят през ноември 2005 г. те учредиха дружеството "Калиакра Уинд Пауър", в което японците държат 70%. Mitsubishi осигурява 30% от инвестициите. Останалите средства са от Японската банка за международно сътрудничество JBIC - с 12 годишен заем. Ветроенергийният парк е разположен върху площ от 2 700 декара в землището на каварненското село Българево.

Mitsubishi е гигант в областта на корабостроенето, стоманените конструкции, климатиците, енергийните и космическите системи. До момента компанията е доставила над 1 700 вятърни генератора на световния пазар и е пуснала в експлоатация над 70 ветроенергийни паркове в Япония, САЩ и Мексико. Българският партньор "Инос 1" има опит в строителството и инженеринговата дейност в страната, Русия и Украйна.

Смесената компания, която е собственик на парк "Калиакра", вече се е споразумяла с Националната електрическа компания (НЕК) за изкупуването на тока. Прогнозираното производство от 35-те генератора по проект е 69 хил. мегаватчаса електричество годишно. При около 2 103 часа работа на перките средно годишно, колкото се залага да е натовареността на централата, това прави грубо около 12.8 млн. лв. приходи от производството на електроенергията. Постъпленията може и да са по- големи, тъй като според изпълнителния директор на дружеството Георги Петков паркът ще произвежда повече от първоначално предвиденото по проект - между 75 и 78 хил. мегаватчаса годишно. "Все пак това зависи и от вятъра, но през първите години приходите ни ще са нищожни", казва Георги Петков. НЕК ще изкупува електричеството по цена 185.95 лв. на мегаватчас. Тарифата е по-висока от тази на традиционните производители, тъй като става дума за възобновяема енергия. "Калиакра уинд" ще продава вятърните мегавати на НЕК на фиксирана цена 12 години, т.е. докато изплати инвестицията. След това ще може да търгува с електричеството на свободния пазар по цени на договаряне.

Сметките на компанията показват, че през първите две години тя ще е на загуба заради първоначалните разходи по инвестицията. Освен самите турбини дружеството за своя сметка е изградило и далекопроводи и подстанция, чрез които да се свърже с мрежата на НЕК. За да пусне генераторите в експлоатация, до края на юни компанията очаква да получи всички необходими разрешителни за строежа от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Възможно е обаче да има спънки на проекта от екологични съображения. Няколко екоорганизации го оспорват съдебно. Според тях с построяването на парка се създават огромни рискове за опазване на някои ценни птичи популации, тъй през крайбрежната зона около нос Калиакра минава прелетния път на птиците Виа Понтика. Засега еколозите са загубили дело пред Варненския окръжен съд, но вероятно ще обжалват пред Върховния административен съд.

От информация на Националната електрическа компания (НЕК) за заявените инвестиции във вятърни централи става ясно, че към момента в страната се работи по десетина по-големи проекти. Интересът е предимно по Северното Черноморие. Освен инвестицията на Mitsubishi и "Инос 1" в крайбрежната зона на нос Калиакра възнамерява да изгради и американската компания АЕS (която вече строи нова енергийна мощност в ТЕЦ "Марица Изток 1"). По вятърния си проект АЕS работи съвместно с българо-германското дружество "Гео Пауър". Той е за общо 120 МW и е на стойност около 170 млн. евро, но е все още на етап разработване.

Българо-испанското дружество "Еолика България" също има проект за 60 МW вятърни мощности за 80 млн. лв. в района на Суворово край Варна. Компанията "Болкан енерджи", чийто управляващ е бившият финансист на НДСВ Максим Димов, има планове да пусне 88 вятърни перки с обща мощност 200 MW в Крушари до Генерал Тошево. Проектът е за 120 млн. евро.

Друга също мащабна инвестиция, но в Стара планина - на връх Мургаш е на българската компания "Екосорс енерджи". Там вече се строи. Предвижда се да бъдат изградено общо 100 вятърни мегавата на стойност 86 млн. евро. Вятърна мощност се планира и в района на гр. Чипровци - 120 MW за 180 млн. евро. Проектът е на датската компания "Гринтех".

Според очакванията на НЕК до края на 2010 г. в страната ще заработят общо 774 MW вятърни мощности - т.е. колкото една голяма топлоелектрическа централа.

Източник: в.Капитал