"Имах фирма за товарни превози и няколко камиона. С ТИР-а пътувах аз. Повече от петнадесет години си вадих хляба с тях", разказва Сашо. "Ходил съм в Ташкент, Бишкек, Алма Ата. В градове и страни, до които малцина могат да се доберат. С камиона пътувах до Марсилия - 8500 км. Видял съм много неща, но преди две години кризата се стовари и върху мен. Бях теглил кредит. Погасявах го редовно, но изведнъж работата намаля. Шивашките фабрики, чиято продукция карах, също свиха производството си. Цените на горивата литнаха нагоре, консумативите и резервните части - също. Стана много трудно. Принудих се да се откажа от бизнеса си. Продадох всичко, за да погася кредита".

Несгодите не свършват дотук. Кризата засяга цялото семейство. Заплатата на съпругата Ирина също е намалена. Следващият ход е да търсят спасение в чужбина. Жената става домашна помощница в Италия. И днес е там. "Имаме син - Дани, в четвърти клас. Сега аз съм и баща, и майка. Справям се чудесно. Само дето не мога да готвя. Направя ли веднъж нещо за ядене, никога не мога да го повторя. Вечер по скайпа се чуваме с Ирина. Добре, че тя ми дава указания кое как да сготвя" - споделя с усмивка Сашо.

"Казах ти, бил съм на много места. В Дания например велорикшите са един от най-разпространените видове транспорт. Има ги и в Париж. От колелото е далеч по-романтично, отколкото от автомобила, човек може да се наслади на красотата на града" - продължава разказа си Сашо Савов.

"В България велорикшите, направени по класически модел, са само три. Две са в София, ползват се само за реклама. Рикшите по морските курорти не са от класическата версия. Те не са пригодени за възрастни и хора с увреждания" - обяснява добруджанецът: "Доволен съм, че Добрич е модерен град, с хубава велоалея, която води от красивия и обновен градски парк до зоопарка. Така че има какво да покажа на клиентите си.

Отначало мислех, че от цялата ми идея нищо няма да излезе. Повярвах, че ще успея, след като по интернет открих, че има българи, които произвеждат истински класически тип велорикши. Фирмата е на семейство от Стара Загора и вече има над четиридесет рикши, продадени в чужбина. Изключителни конструктори и изпълнители са. Рикшата е ниска, така че всеки с лекота да може да се качи.

Диференциалът е като на лек автомобил. Спирачката е хидравлична с масло като на мотоциклет. Седалката е регулируема, осветлението е диодно - габарити, фарове с мигачи, могат да се монтират и врати. Отзад има специално място за музикална уредба с колони и дори хладилна чанта. Чаша охладено бяло вино, бира или кока-кола са екстра, която клиентите приемат с удоволствие", доверява Савов.

До месец той се надява да събере 1500 лв. Ще монтира двигател и акумулаторни батерии и на практика Добрич ще стане първият град в страната, в който освен стандартните таксита ще се движи и велотакси. "Моторът се монтира в главината на предното колело. На задните има амортисьори, също като при мотоциклетите. Така няма да има баир, който да не мога да преодолея", категоричен е добруджанецът.

"Заредя ли батериите, което ще ми струва 20 ст., ще мога да изминавам дневно 40-50 км, без да въртя педали", разкрива още Савов.

Източник: в. "Стандарт"