©

"Открай време край къмпинг "Космос" има газ. Там някаква фирма бе монтирала стара самолетна турбина. Произвеждаше ток и го продаваше на НЕК", коментира местният бизнесмен Тодор Журналов.

Преди 8 г. той издигна идеята, че Дуранкулак трябва да се присъедини към Румъния заради туристите от север, здравата полиция на съседите и опита им в търсенето на нефт.

Идеята, че митична огромна подземна река свързва румънските нефтени кладенци в Плоещ с Арабския залив, обаче не е произлязла от местния фолклор.

След откриването на нефтените находища в близкото село Тюленово през 1951 г. наши учени градят тази смела хипотеза. Налага се правителството да бие много дълбока неколкокилометрова сонда край Поморие, където би трябвало да минава реката Резултатът обаче бил нулев.

През 50-те години България добива от района на Шабла до 250 000 тона нефт годишно. След като смесено българо-съветско дружество оценява запасите на около 2 милиона тона, идват представители на "Бритиш петролеум".

Англичаните пледлагат висока цена, за да експлоатират находището, но социалистическата власт им казва, че това е народно богатство и не се продава.

"Смятам, че въпреки силно намалелия добив има още запаси от около 1 милион тона, но техният добив става все по-труден заради големия примес на вода", обяснява откривателят на първото находище край Тюленово Александър Палий.

85-годишният украинец е женен за българка и като пенсионер се връща да живее във Варна. Той е единственият академик по добив на нефт и газ в България в момента.

Палий е човекът, който на базата на стари проучвания доказва, че в генералтошевското село Рогозина може да има големи запаси от нефт. По негова идея в момента там руската фирма "Росгеоком" готви сондиране. Това предизвика гнева на еколозите заради съмнения, че в селото ще търсят шистов газ Те съобщиха, че чешки камион с радиоактивни материали пътува към Рогозина. Заради скандала областните управители на Варна, Добрич, Шумен и Разград се събраха на спешна среща.

"Това е абсурд, кой луд ще тръгне да вози такива неща", възмущава се Палий. Той е правил опит заедно с "Овергаз" да получи разрешение за търсене на нефт, но кабинетът на тройната коалиция отказва да пусне руска фирма.

"През 1951 г. нашите проучвания показаха, че нефт има и в морето край Шабла. Тогава от Азербайджан дадоха проект за построяването на естакадата, която сега е разрушена. На носа й се добиваше нефт. Около Баку има такива естакади, които продължават на 150 км навътре в морето.

Аз обаче смятам, че нефтът не идва от морското дъно към сушата, както твърдят някои български учени, а от дълбочина. Затова и бе изчерпан в морето", добавя Александър Палий.

Ветеранът започва работа през 1950 г. във варненското село Тополи. Там преди 1940 г. по електрически методи на изследване шведски учени предположили, че има нефт. Нямало обаче въпреки благоприятните геоложки условия. По-късно открили и малки находища на газ в близкото село Горен Близнак.

Сега се правят модерни сеизмични проучвания, които показват разположението на пластовете и вероятността от нефтено находище.

Руснаците изследват релефа около Добрич и Шабла, като търсят аналогия с Кавказ около Каспийско море. Край Добрич обаче не открили т. нар. нефтен капан - находище във формата на купол с особена "покривка", която затваря нефтените въглеводороди. На 3 км там има пласт с минерална вода, от който пие Добруджа, смята академикът.

"В Нови пазар има такъв "капан" и там трябва да се търси не шистов, а конвенционален газ", категоричен е Палий, който се позовава на старите си изследвания.

В Нови пазар шистите съдържали не повече от 1-2% метан. "Поне от 5 до 15% трябва да е съдържанието на въглеводороди за такъв добив", смята академик Палий.

Той твърди, че новото голямо нефтено находище на България трябва да се търси под соленото тяло край Провадия. Там условията са същите като в Арабската пустиня и със сигурност може да има огромно нефтено находище, казва Палий.

Източник: в. "24 часа"