© | | Повече от половин милион туристи от цял свят посещават всяка година Двореца на бившата румънска кралица Мария в Балчик и се наслаждават на екзотичните растения из алеите в Ботаническата градина. Атракцията тези дни е цветът на гигантския кактус агаве американа. Столетникът цъфна за първи път, обясни шефката на градината Ина Манчева. Цветът му сега е около 2,5 метра, но достига до 6 , което си е една триетажна сграда. В университетската Ботаническа градина на територия от 65 декара се отглеждат над 2500 растителни видове.Колекцията от едроразмерни кактуси е втората в Европа, след тази на Монако и съдържа 2300 кактуси и сукуленти.
Цветовете на розите в розариумите пък привличат като магнит туристите. Гледката е невероятна, твърдят посетителите. Уникалните растения в градината принадлежат към 85 семейства и 800 рода и разкриват невероятно разнообразие от видове и форми, с уникални по своето разнообразие растителни колекции - представители на дървета и храсти, алпийски и скални растения, водна растителност, пясъчни растения, защитени и редки видове, лечебни треви и храсти. Колекцията от палми включва много видове, някои от които на повече от 50 години. Част от растителното разнообразие са и екзотичните растения: бонбонено и каучуково дърво, метасеквоята.
Сред най-красивите растения в градината са водните лилии, магнолиите, дървовидният божур, както и великолепно аранжираната колекция от едногодишни растения на входа. Кипарисите са донесени от градината на владиката още при основаването на Ботаническата градина. Най-старото дърво тук е бялата топола, която е над 400-годишна.
Метасеквоята е известна със сензационното си откриване, в което има и ценен български принос. Учените са смятали, че дървото е изчезнало от Земята, поради което го описали по изкопаеми остатъци. В началото на 40-те години на миналия век българският ботаник акад. Николай Стоянов се включва в английска експедиция, изучаваща китайската провинция СеЧуан. Там намират остатъци от метасеквоя във фосилна форма. В края на 40-те години, при втора експедиция, учените откриват и живи растения. От Китай те вземат семена от секвоята и ги пренасят в Европа. В момента най-старите дървета от вида метасеквоя в България са в ботаническите градини в София и в Балчик.
Едно от най-старите дървета на Балканския полуостров в градината е едроцветната магнолия. Тя е вечнозелена, цъфти през лятото. Цветовете й са огромни, бели и ароматни. Използват се в медицината за аромотерапия. Предполага се, че от магнолията са извличани масла за балсамиране на фараоните в Египет.
В Ботаническата градина има и много дървета гинко, за които се знае, че са живата вкаменелост на историята. Открити са в края на XVII век от немски биолог. Използват се в медицината за лечение на кръвоносната и сърдечно-съдовата система, за активиране на паметта и повишаване на имунната система. Бонбоненото дърво пък се използва за лечение на алкохолизъм.
Това, което отличава Двореца от всички паметници на културата у нас, е уникалната симбиоза между различните религиозни сюжети, архитектурна композиция и митологични персонажи.
Примери за това са декоративната джамия с минаре кръстовете с надписи на черковнославянски език; византийският православен параклис; колонади и двор в мавритански стил; красиви митологически същества по чешмите; огромни глинени делви от Мароко.
И всички тези чудновато съчетани неща са заобиколени от невероятните паркове и градини, тераси и лабиринти, водопади и вековни дървета.
По неписано правило високите токчета и неудобните обувки тук са забранени. Огромната територия на Двореца е застлана с павета, а стръмни стълби и лабиринти вземат дъха на забързания турист. Минимум два часа са необходими за обстойното запознаване с тайнствата на покоите на кралицата.
Най-голямо впечатление прави основната сграда, където е самият палат. Наречен е "Тихото гнездо".
Триетажната сграда е досами брега на морето. Кралица Мария е изповядвала бахайско учение, което проповядва обединение на всички религии и култ към красотата. Именно заради тези нейни увлечения целият Дворец е плетеница от стилове.
Трите помещения на приземния етаж в Двореца - спалня, кабинет и стая за почивка след баня, били за съпруга й - крал Фердинанд. На третия етаж бил приемният салон, декориран със старинни медни предмети и голям бронзов гонг. Зад стъклени витрини Мария пази порцеланови сервизи и два антични метални съда, открити при разкопки на тракийски могили.
Стари ятагани, кремъклии пушки и мозаечни пана красят стените. В дъното на слънчевия салон има тежка завеса. Зад нея е подиумът с леглото на Мария. През една открехната дървена врата се процежда меката светлина от куполната баня на кралицата, обзаведена в ориенталски стил, с луксозна вана в центъра. За да има гореща вода, на най-долния етаж на сградата е изградена специална парна инсталация. До банята е будоарът на Мария с умивалник от жълт мрамор и голямо огледало с пищна рамка.
Кралицата обичала да посреща своя рожден и имен ден в Нимфеума - "Храмът на водата". През деня приемала поздравително шествие от ученички, а вечер устройвала тържествен прием за участниците в конните надбягвания, организирани в нейна чест.
Изобилието от цветя и декоративни кюпове, закупени специално от Мароко, оформят "Градината на Аллах" и напомнят мавританските градини. В него символи на християнството и мюсюлманството се допълват взаимно и го превръщат в своеобразен храм под откритото небе. До нея се намира друга градина, наречена от Мария "Английски двор".
През сводести тунели стъпалата отвеждат до кръст с каменна резба на черковнославянски език. В основата му скалата е оформена като гроб.
Точно това място кралицата избрала за свой вечен дом. Мария умира на 18 юли 1938 година в Синая. Тялото й погребват в гробницата на румънските крале.
По нейна специална заръка обаче сърцето й е поставено в малко златно ковчеже с герба на Румъния и е върнато в Двореца в Балчик.
На 7 септември 1940 г. по силата на Крайовската спогодба Южна Добруджа е върната на България. На следващия ден, 8 септември, ковчежето със сърцето на кралицата е изнесено от параклиса "Успение Богородично" на Двореца в Балчик и е предадено на генерал Еуженио Свиленик, за да бъде отнесено в Румъния.
Източник: в. "Монитор" |