©

Главната причина за инцидента е неспазване на правилата за движение по подвижната пешеходна пътека над канала в Белослав, който по онова време е бил село.

На 7 ноември 1978-а в Белослав има голям събор по случай празника на селото. Хиляди хора от региона са в Белослав, разделен на две от канала море-езеро. Къщите са от едната страна на канала, а жп гарата и шосето - от другата. Към 18 часа стотици хора се насочват към отсрещния бряг за извънредния влак до Варна. Връзката между двата бряга става с пешеходен понтонен мост и ферибот, но никой не иска да чака плаващата платформа и всички хукват по моста към пристигащия влак. Дългият 150 метра мост се накланя и преобръща. В дълбокия над 12 метра плавателен канал падат стотина души, сред които жени и деца.

"Хората висяха като гроздове на обърнатия понтон. Беше по-студено отколкото е сега", спомня си капитан Никифор Герчев. По онова време той е началник на Аварийно-спасителната служба и е сред участниците в спасителната операция.

Прожектори осветяват врящата от хора вода. Една от гледките свидетелите на трагедията никога няма да забравят - плаваща като лодка по вълните бебешка количка с дете в нея. Детето има късмет и е спасено.

В спасителната операция се включват всички средства на корабоплаването във Варна. Хората на брега също скачат във водата, за да помагат на давещите се. Използвани са и въжета, връща лентата капитан Герчев.

Сред спасителите в онази трагична ноемврийска вечер е и затворник в отпуск. Твърди се, че успява да спаси 15 души от студената вода. Заради самоотвержените му действия по-късно присъдата му е отменена.

"Спасяването започна с всички възможни средства, но паниката беше голяма", спомня си капитан Александър Първанов, който по онова време е зам.-началник на Държавната инспекция по корабоплаване.

"Хората пищяха. Чуваха се ревове и плач. Жестока трагедия. По-тъжна картина не съм виждал, въпреки че съм участвал и в други спасителни акции", споделя кап. Първанов още от спомените си от онази зловеща вечер преди 38 години.

Спасителната операция продължава две денонощия. В нея участват всичките десет водолази от Аварийно-спасителната служба. Най-много удавени има по парапетите на моста. Те са били затиснати от тълпата и не са могли да изплуват. Други са захлупени от обърнатия понтон.

"Загинаха 63-ма. Лично съм ги броил. Спомням си един човек, който стискаше чантите си, въпреки че беше се удавил. Друг беше прегърнал тиква, която са му подарили", спомня си кап. Първанов.

Според кап. Герчев, още двама удавени са открити два дни след инцидента. Така броят на жертвите става 65. Анализите след трагичния инцидент установяват, че дългата 150 метра плаваща пътека между двата бряга не е била подготвена за пресичане на хора след преминаване на танкера "Въча". Понтонният мост все още не е бил стабилизиран, когато е бил атакуван от тълпата. Нито охраната, нито спуснатата бариера спират напиращите да преминат по плаващата пътека, предназначена за единично преминаване. Това пише и на табелата с инструкции на брега.

"Една група юнаци, няколко наперени мъжаги, достатъчно добре почерпени, вдигат бариерата. Видели това, другите се юрват", разкрива тогавашният началник на Аварийно-спасителната служба.

Дисциплината на хората в онази ноемврийска вечер е била под всякаква критика. Тези, които са били охрана на брега, не са могли да спрат хората и предотвратят инцидента, допълва бившият зам.-началник на Държавната инспекция по корабоплаване.

На 3 години затвор са осъдени морските старшини, обслужващи моста в злополучната вечер. След голямата трагедия плаващото съоръжение е премахнато и така връзката между двата бряга на Белослав остава само фериботът.

За трагедията в Белослав днес напомня паметник на южния пристан на ферибота.

Източник: Дарик