Хвърлиха нова светлина върху загадъчната Варненска цивилизация

През лятото на 2018 г. разказахме накратко за най-древните пластове от миналото на нашите земи. Палеолитните загадки от "Козарника“ и други български пещери, постиженията на "неолитната революция“ имат своето продължение през каменно-медната епоха. Този важен етап от развитието на човечеството е наричан енеолит или халколит, а хронологическите му маркери са в периода 5000–4000 г. пр. Хр. Нека проследим поне върховите достижения на "каменно-медна България“, която, както ще се убедим сами, е и "златна“, а и "солна“. През онова далечно хилядолетие в пространството между Карпатите, Черно и Егейско море се формира нещо ново, което някои изследователи определят като "етнокултурната област на тракийския енеолит“. Иначе казано, създава се "народ“, колкото и неясни и относителни да са параметрите на неговото изграждане.

У нас са регистрирани стотици селищни могили, като за първи път в дотогавашната история се очертават контурите на сравнително гъста мрежа от селища. Далечните ни предци откриват рудодобива и металургията, усъвършенстват земеделските си умения и сечива, скотовъдството и занаятите. Стопанското развитие следва тенденциите от времето на неолита, но пренесената от Близкия и Средния Изток металургия е определяща за тогавашния технически прогрес. Започва разработването на медни рудници – край Стара Загора, в Родопите и на други места. Наличието на специализирани производства и занаяти, развитието на търговските връзки разчупват обичайната за неолитното общество затвореност и "самодостатъчност". Ако се изразим малко по-фриволно, оформя се и "праисторическата инфраструктура“ от пътища. Въпреки рядката населеност на тогавашния свят, селищата са многолюдни, разделени са на своеобразни квартали със съответните улици, големи жилища, често на два етажа. Примерите са много, като някои от тях са особено впечатляващи: Юнаците, Пазарджишко, Поляница и Овчарово, Търговищко, Слатино, Дупнишко, Хотница, Великотърновско, и т.н. Селищата на хората от халколита нерядко са оградени с дървена, глинена, а както е при Солницата в Провадия, с каменна стена. В по-ранния период защитните стени са за защита от дивите животни, но с течение на времето и от неканени "гости“ от самия човешки род. В развитието на духовната култура, най-вече на религиозните култове, се появяват нови тенденции, стилове, сложна символика от знаци. Древните ни предци създават забележителни материални и духовни ценности, които се открояват на фона на общото развитие на праисторическите култури в Европа.

За каменно-медната епоха по нашите земи може да се говори много, но безспорно най-впечатляващото и най-известното свидетелство за високото равнище на местното общество е Варненският халколитен некропол (около 4600-4200 г. пр. Хр.), който се намира на северния бряг на Варненското езеро. Анекдотичната "история“ на неговото разкриване, извършено случайно при изкопни работи, е известна. Когато археологът Иван Иванов от Варненския музей вижда находките (техен откривател е младият багерист Райчо Николов), не вярва на очите си! Обработено злато на 7 хиляди години дотогава не е известно на науката, да не говорим за изумителни артефакти и тяхното смайващо изобилие… С право Варненският некропол се смята за една от най-големите археологически сензации през XX век – на неговата територия са проучени са около 300 гроба, в които са открити над 6 кг златни предмети. Общият им брой е над три хиляди, но самото им разпределение показва една непозната дотогава социална картина. Богатите находки на предмети от злато и мед, особено тези в гроба на владетеля и върховен жрец, свидетелстват за обществена организация, граничеща, дори може би тъждествена с държавата! Изключително впечатляващи са инсигниите на властта (два скиптъра), зооморфните фигури и амулети, най-вече на бик или по-скоро тур (свещено животно), глинените погребални маски със златни апликации, изобилието от медни инструменти… Днес те могат да бъдат разгледани в прекрасната експозиция на Археологическия музей във Варна. Невероятното съкровище спонтанно бе наречено "най-старото обработено злато в света". По-малко известно е обаче, че на територията на Варна и близките й околности са открити още два некропола, близки по време до известния на всички, в единия от които е намерено злато, по-старо от "най-старото“…

"Цивилизацията Варна" категорично изпреварва другите праисторически култури във вътрешността на европейския континент, като е по-ранна дори и от прочутите цивилизации в Месопотамия и Египет! Богатите погребения в центъра на некропола и по-скромните край тях, символичните гробове и намерените погребални дарове илюстрират социална структурата, при която елитът е групиран около своя владетел. Свидетелство за високата култура на обществото или "протодържавата“, чието средище е днешна Варна, са и проучванията на Големия остров в езерото при Дуранкулак (най-големият праисторически некропол в света, в който са изследвани 1200 гроба), където е разкрита и най-старата каменна архитектура в Европа. Каква е територията на "протодържавата“ с център Варна можем само да гадаем. Възможно е "каменно-медното царство“ да е имало значителен обхват от двете страни на Стара планина и на запад. Злато, близко по време до варненското, е открито при село Хотница, Ловеч, Стара Загора и на други места. Хотнишкото съкровище, поне спасената му от иманярите част, е изложено в експозицията на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Интересни наблюдения върху него направи известният наш праисторик доц. Стефан Чохаджиев.

Нова светлина върху генезиса и развитието на Варненската цивилизация хвърлиха проучванията на чл.кор. проф. Васил Николов, едно от водещите имена в европейската праисторическа наука. Става дума за солодобивния център при Провадия, превърнал се в укрепен град и "трезор“ на стоката, която в онази епоха е по-ценна от златото. Солта, така необходима за опитомените животни и самия човек, е извличана от солни извори и превръщана в солни "кюлчета“ чрез специална технология. Солният "Клондайк“ е разработен от преселници от Тракия, пристигнали в района на Провадия още през късния неолит. Създадената и развивана в продължение на столетия "фабрика“ за сол поставя основата на доходна търговия с близки и далечни земи. Именно чрез нея, както подчертава чл.кор. Васил Николов, местният елит и власт натрупва запаси от злато – символът на "цивилизацията Варна“.

В том I на издадената през 2012 г. под моя редакция нова поредица «Бележити българи» д-р Атанас Орачев предложи смела хипотеза, която показва възможната връзка на тракийската култура с Варненската цивилизация. Става дума за легендарния тракийски цар Долонк, чието място според д-р Орачев е подценено: "Античните писмени откъслеци, които са преработили, в някои случаи храмови легенди, в други – тракийски фолклорни мотиви, позволяват тъкмо в духа на древното мислене, богатият гроб № 43 от Варненския некропол да се свърже с първия известен ни европейски цар Долонк…“ Дали е така – ще отсъдят специалистите, но паметта на "земята Траке“ не може да не провокира жаждата за познание.

Раждащата се в нашите земи цивилизация става жертва на събития, чието реконструиране е трудна задача. Преди години изследователите допускаха, че в края на каменно-медната епоха земите на юг от Дунав са подложени на опустошителни нашествия от северни номади. Местните жители не са в състояние да окажат сериозна съпротива, десетки селища са опожарени и унищожени, а най-силен е ударът в земите на днешна Североизточна България. Според новите изследвания обаче основната причина за настъпилата стопанска и обществена катастрофа не са някакви външни набези, а промените в климата, изразени в продължително засушаване. Създаденото стопанство се руши, земеделците са принудени да се превърнат в скотовъдци, селищата западат… Нещо повече, природните неблагополучия водят до истински «праисторически» войни. Ако се замислим, тези войни биха могли да бъдат определени и като «граждански», поне в случая с Варненската цивилизация или «протодържава». Солният център в Провадия е превърнат в укрепен град, който неведнъж е атакуван от нападатели. Потвърждават го многобройните находки от върхове на стрели и копия, но и скелетите на загиналите – следите от получените смъртоносни рани са свидетелство за кървавите битки, довели до залеза на загадъчната Варненска цивилизация.

Източник: Труд