© Impact Press Group | | Невиждано нашествие от иманяри заля плажа в края на сезона. Край морето буквално гъмжи от търсачи на съкровища, а една от причините за бума е безработицата.Най-голяма част от новобранците, преминали в бранша, са хора, останали без препитание, решили да изпробват късмета си, за да вържат двата края, докато стоят на борсата.
Напливът от безработни не се нрави на "професионалистите", които хем се дразнят от новопоявилата се конкуренция, хем гледат на нея с насмешка. "Какви конкуренти са ни тези новите? Те нищо не разбират от този бизнес. За тази работа ти трябва качествен металотърсач, а той струва хиляди. Тези момчета ги гледам, тръгнали по плажа с фенерчета и копват тук-там. Така не става", коментират ветерани в занаята.
Златното време за плажните иманяри е периодът от края на август до късна есен. Щом потокът от туристи секне, те запретват ръкави и грабват металотърсачите, за да търсят изгубени от летовниците златни накити. За добър удар се смята намирането на тежък мъжки ланец или скъп златен часовник, но подобни находки са рядкост. Най-често откриват дамски пръстени, гривни, обеци и колиета, като повечето съкровища се оказват евтини ламарини. Когато металотърсачът "засече" находка, никой не знае какво се крие под пясъка. Откривателят трябва да разкопае пясъка и да го прерови сантиметър по сантиметър, за да намери "нещото". Най-опитните си носят специални сита, с които пресяват изровения пясък, за да не пропуснат дори прашинка. "Не е толкова просто, както изглежда. Това си е сериозна работа, и то доста тежка. Ако някой си мисли, че ей сега тръгва с металотърсача и за два часа намира едно кило злато, много се лъже. Понякога дни наред обикаляш и ровиш, а намираш само бирени капачки и боклуци. Друг път за пет минути можеш за изкараш прехраната си за цял месец напред. Всичко е въпрос на късмет", разкрива част от тайните на плажното иманярство 56-годишният Владо. Освен златни бижута туристите често губят и други ценни вещи. Под пясъка лежат часовници, мобилни телефони и дори цифрови фотоапарати. "Хората губят какво ли не. Аз лично съм намирал и часовник, и телефон, но бяха стояли толкова дълго във влажния солен пясък, че никога не проработиха отново", разказва ветеранът.
Най-често златотърсачите намират изгубени дребни монети. Твърдят, че под пясъка има купища стотинки.
Колкото и дребни да са те, задължително ги прибират, за да им носят късмет. Освен всичко останало златотърсачите са и много суеверни. Това е една от причините никога да не се хвалят с печалбите, открити под пясъка.
Източник: в. "Монитор" |