
ЗАРЕЖДАНЕ...
Историкът Видин Сукарев: Пловдив е градът с най-много имена | ||||||
| ||||||
Г-н Сукарев, Пловдив е толкова древен град и със сигурност е имал много и различни имена през различните епохи и години. Колко са всъщност имената, за които се знае? Много са. Сега ще ги изброим с вас, докато говоря, защото наистина не съм си правил точно калкулация. Наскоро имах случай – отидох в Рим и правих съпоставка по различни външни белези на двата града. Разбира се, все пак Рим е световен град, но и ние не му отстъпваме в много отношения. И точно като си говорихме с приятели, си дадох сметка, че Пловдив е може би градът с най-много имена, известни в исторически план, или със сигурност пак ще сме някъде в челна класация, ако се направи такава. Разбира се, за някои имена нямаме много сведения, особено за по-древните. Първото, което считаме, че е най-древното, е Евмолпия или Евмолпиада, но за съжаление е доста късен източникът. Ако градът се е казвал по този начин, това е било някъде вероятно през архаичния период или дори през бронзовата епоха, а всъщност източникът е от ІІІ-ІV век от нашата ера. Но при всички положения, има запазен такъв източник за името на града. Има такъв митичен тракийски цар, който в някои данни е брат или пък баща на Орфей, но при всички положения връзката му с Тракия, тук с нашите земи, е неоспорима. Това са едни много неизвестни нам периоди, за съжаление, защото има много малко писмени източници. Археологическите специално за Пловдив също не са много, просто защото Пловдив е жив в град. Няма как да се разкопае детайлно Трихълмието и да се достигне до пластовете от това време. Но както и да е, сега да не се отвличаме, да говорим за имената. Повече се знае за времето, когато Пловдив вече влиза в спектъра на гръцката цивилизация и влияние, елинистичната най-вече, с името Филипопол или Филипополис. Преди време го оспориха това, понеже, както казах, източниците са малко – че едва ли не градът не се е казвал на името на Филип ІІ, ами на един друг, по-късен македонски цар, но общо взето, може да се счита за утвърдено и сигурно, че е по-скоро на Филип ІІ. Та, Филипопол или Филипополис на гръцки – град на Филип. Траките превеждат тази форма на своя език, който е относително близък до гръцкия, индоевропейски европейски език, и тази форма става Пулпудава или Пулпудева. Не съм специалист по въпросите на тракийското езикознание, не мога да кажа кое е по-правилното. В България има големи имена, светила, аз от университета карам на късни спомени. Тоест Пулпудева е нещо като превод на Филипополис? Реално същото трябва да означава, да. "Пулпу“ – "Филип“ и "дева“ или "дава“ е "град“, една от тракийските думи, които означават "град“, "укрепено селище“. И всъщност тази форма се оказва изключително устойчива, защото от нея произхожда и сегашното име – Пловдив, но през множество трансформации. Междувременно, когато римляните завладяват тукашните земи и правят провинция Тракия – това става в средата на І век от новата ера, градът получава едно съществено развитие, както е известно, в градоустройствен, урбанистичен план и се появяват съответно и още доста имена. Най-известно е Тримонциум, разбира се, което означава буквално "трихълмие“, защото наистина ядрото на града са тези три хълма, наричани и до ден днешен с турските имена – Джамбаз тепе, Таксим тепе, Небет тепе. Но освен Тримонциум, от същото време, защото то продължава няколкостотин години, са регистрирани и други имена, като Флавия, Улпия, Улпия Траяна и едно Понерополис, което според мен по-скоро е някакво прозвище, негативно, но го има и него, и то се среща. Така че виждате само от римско време колко имена циркулират. Ако искате да ги изброим дотук. Евмолпия, Филипополис, Пулпудева, Флавия, Улпия, Понерополис и Улпия Траяна. Хайде, да речем, че пак е някакво такова производно. Значи поне 6 са имената дотук. След което в града и неговите околности, разбира се, пристигат славяните и те възприемат име явно при контактите с тракийско население и започват да наричат града с имена от рода на Пълдин, Плоудин, Плъвдин, от които впоследствие в крайна сметка и Пловдив се развива. Това е интересно – че има някаква езикова връзка с траките и със славяните, т.е. народи, които генетически и културно съдействат основно за формирането на българската народност, включително и с древните българи. Така че оттук нататък вече продължават да варират имената, като във времето обаче, когато Византийската империя си възвръща града – той по принцип е бил доста често разменна монета, тогава се използва повече гръцката форма - Филипополис или Филипопол, както ние сме си го българизирали. При идването на османските турци пък се налага формата Филибе, която те пък възприемат съответно от гърците, от гръцкото название, тъй като може би има и други… Значи от Филипопол при турците става Филибе, така ли? Да, да. Може би има и други обяснения, най-малкото функционални, защото те така или иначе, първо се оставя контакт с Византия, с гръцкоговорящи жители на Мала Азия и на Балканския полуостров. Освен това за турския език натрупването на съгласния в началото на думата е малко проблемно. Примерно по същата линия се утвърдило името София за сметка на Средец, или пък формата Видин за сметка на Бдин. Така че вероятно и с Пловдив нещо такова може да се каже, че е станало. Макар че всъщност, от друга страна, като се замисля, името Пловдив тогава още не е било известно, но Пълдин примерно, че и други такива форми са съществували. Както и да е, налага се името Филипе и трябва да кажем, че това име много дълго време господства – през целия период на османското владичество. И вече доста късно, след Кримската война сред българското население се налага формата Пловдив. Вече се изчиства, както казах, от другите преходни, като Пълдин, Пълден, Плъвдин, Плъвдив. Правено ли е изследване досега на източниците за имената на Пловдив? То си е въпрос наистина на специално изследване да се съберат на едно място всички източници, в които се споменава града с всичките му форми. Поне аз, като местен специалист, не съм запознат някой да си е правил труда в това отношение, защото това е както историческа, така и чисто езиковедска форма на работа, интердисциплинарна, а би било добре, би било интересно наистина. И всъщност доста късно се налага това име, което ние си знаем, и сега официално вече градът се нарича така. Но още продължително време, примерно и през време на руското управление, и във времето дори на Източна Румелия има такъв един двоен начин на назоваване на града, защото много често по документи се среща името Филипопол. И най-дълго, може би градът е носил това име? Да, най-дълго. Разбира се, с различни прекъсвания. По-други са били условията тогава, нямало е официални именувания с институционален характер, предполагам, както може сега да се направят аналогии. Така че наистина Филипопол е най-продължително съществувалото име и реално от него произхождат и всички останали, които също са традиционни, като Филибе, като Пловдив. Така че ние сме си свързани с тази историческа фигура, македонския цар Филип II. Още повече че всъщност от там започва истинската урбанистична история на Пловдив. Преди това селището е съществувало със сигурност хилядолетия, но дали и какъв градски облик е имало, не е съвсем ясно. Наскоро поставиха едни табели на входа към града, откъм Асеновград и там първото име е Кендрисос. Това всъщност откъде произлиза? И Одриса също? А, да, това име също. Него го пропуснах, да, да. Да, в древни източници има и такова, да. Всъщност има и Кендрисийски игри. И всъщност и това име трябва да го калкулираме. Но наистина античното име, което оставя следи, както виждаме и до ден днешен, е Филипопол. Иначе – да, Кендрисос явно е било едно от прозвищата на божеството Аполон Кендрисийски или Кендрийски, не знам точно как е. А Одриса – това откъде идва? Идва от племето одриси. И това е било също име, може би за по-кратко време? За него не съм наясно. Възможно е и такова име да е имало. Въпреки че одрисите по принцип са племе, което е било по-на изток, но те са най-голямото, най-силното племе. Наистина, за тракийската история има по-големи специалисти от мен. Но това само допълнително показва, че сме град със страшно много наименувания. Аз поне не се сещам за друго. Добре, като съпоставихте Пловдив и Рим, по какво всъщност Пловдив отстъпва на Рим? Този разговор малко ще придобие други очертания сега. Защото, някога нашият народ е казал, има една поговорка – Нерде Ямбол, нерде Стамбул, пък както знаем, Стамбул или Истанбул е новият Рим. Но при всички положения, Пловдив прилича на Рим. Някак си има подобен дух, също е така древен, даже още по-древен град може да се каже. Мащабите, разбира се, са други. Техните хълмове са доста по-големи, но пък по-малко личат да са като завършени хълмове. Архитектурата е запазена, доразвита по много по-внушителен начин. Но някак си усеща се духа, атмосферата. И аз няма да открия топлата вода – още Константин Иречек примерно пише, че в Пловдив има нещо, което му напомня за италианските градове. И специално за старите пловдивски фамилии, български, християнски, които имат осанка и дух на нещо като италианските знатни патрициански родове. Но аз мисля, че има много какво да се учим от подобни примери по отношение на развитие на туризъм, на инфраструктура. Защото, примерно, Рим е град, който е голям, макар че не е толкова смазващ като мащаб в сравнение да речем с Истанбул или с Париж, или с Москва, но въпреки това е голям град, но много лесно се пътува с градски транспорт, изключително добре уредено е. Е, да, това е безспорно. Но има и италианци, които признават, че Пловдив много прилича на Рим. Наскоро правих едно интервю с Лучано Ди Мартино, който е артистичен директор на Опера "Пловдив“. Той казва "Като съм в Пловдив, все едно че съм си в Рим“. Така че това говори повече. Да, да, аз също усещах нещо близко, нещо свойствено, но то по-скоро е в духовен план. Във физически е малко трудно да се намерят близки паралели. |
Ако днес имаше местни избори във Варна? | ||
Аз съм гласувал/а за кмета и отново бих го подкрепил/а (16) | 30% | ![]() |
Аз НЕ съм гласувал/а за кмета, но бих го подкрепил/а (4) | 7% | ![]() |
Аз съм гласувал/а за кмета, но вече не бих го подкрепил/а (9) | 17% | ![]() |
Аз НЕ съм гласувал/а за кмета и отново не бих го подкрепил/а (25) | 46% | ![]() |
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg