Изложба на съкровища от секретния фонд на НИМ представят в Свети Влас

Изложбата "Съкровища от секретния фонд на Националния исторически музей", резултат от партньорството на "Диневи груп" и НИМ, ще бъде открита в изложбената зала на хотел "Палас Марина Диневи" в гр. Свети Влас днес в 18 часа.

Изложбата е част от вече тригодишната практика на Националния исторически музей през летния сезон да "преследва" крупните струпвания на туристи по Черноморието. Целта, от една страна, е да се запознаят туристите с избрани съкровища от богатото минало на страната ни, а, от друга - да се реализират приходи, с които НИМ да финансира археологическите си разкопки, консервацията и реставрацията на откритите паметници.

Как се е формирал секретният фонд на НИМ, чиято секретност бе свалена наскоро. На 5 октомври 1915 г. България се включва в Първата световна война на страната на т. н. Централни сили /Германия, Австро-Унгария, Османската империя/. До края на 1915 г. българската армия завладява териториите на днешната БЮРМ /Бивша югославска република Македония, на Косово и Северна Гърция/. Започва позиционна война с части на британската, френската, сръбската, италианската, руската и гръцката армия, която продължава до примирието в края на септември 1918 г.

През пролетта на 1916 г. директорът на Народния музей в София проф. Богдан Филов, с писмо до командващия българската армия генерал Жеков, изразява безпокойството си, че при артилерийските обстрели и локалните настъпления и контранастъпления могат да пострадат паметници на културата в прифронтовите зони.

Има вече печални примери - опожаряването на катедралната църква в Дойран и на манастира край с. Слимница, Преславско. Генерал Жеков приема предложението на проф. Богдан Филов под ръководството на български учени от застрашените зони да бъдат събрани от войнишки отряди и изпратени в Народния музей в София движими паметници на културата - ръкописи, икони, църковна утвар, релефи, надписи и т. н. През 1916-1918 г. тази работа е свършена в контролираната от българската армия територия. Преобладаващата част от паметниците, изпратени в София, са от църквите и манастирите на българската автокефална /самоуправляваща се/ архиепископия в Охрид, от манастира "Св. Иван Предтеча" /край Серес/, "Св. Богородица Козиница" /край Драма/ и Дечани в Косово.

Съгласно клауза № 126 на т. н. Ньойски мирен договор, България е трябвало да върне спасените паметници на победителките Гърция и Сърбо-Харватско-Словенското кралство. Българското правителство отказва да изпълни тази клауза, тъй като това са паметници на български църковни структури и формира от тях секретен фонд към Народния музей. И въпреки че Ньойският договор е отменен от други международни договори и съгласно тях още през 1925 г. тези паметници стават законна собственост на България, секретният характер на фонда бе запазен и бе отменен едва наскоро. Изложбата в "Палас Марина Диневи" е първото показване на паметници на фонда в България, извън стените на Националния исторически музей.