© Bulfoto

Според Димитров разкритията, които излязоха наяве след журналистическите разследвания напоследък, не са изненада. "Не откриваме топлата вода. Това при тях е традиция от дълги времена. Както при някои други хора има други традиции, при тях традиция е джебчийството", коментира кметът на Игнатиево.

Палатите на ромските фамилии в Игнатиево са построени преди 10-15 години. Досега никой не е проявявал интерес към тях, сподели Димитров.

Част от ромите в града имат строителен бизнес. Някои от тях се занимават с джебчийство и тенекеджийство. Сред ромските фамилии няма лидери. Между тях има конкуренция като навсякъде и всяка фамилия се стреми да заработи повече от другите, отбеляза кметът.

Случвало се е осъдени за джебчийство да изтърпяват пробация и да полагат общественополезен труд към кметството. Това, което осъдените джебчийки правят, е да боядисват и копаят.

Престъпността в Игнатиево не е висока. Джебчийски кражби няма, а само такива от битов характер. За реда в Игнатиево и близките села Слънчево, Припек и Доброглед обаче се грижат само двама полицаи, които са крайно недостатъчно, жалва се Димитров.

Според кмета, добросъвестните жители на Игнатиево страдат от лошия имидж на града и етикета "Мека на джебчиите", който бе лепнат в последните години. Когато отиват да търсят реализация в големия град и стане ясно, че са от Игнатиево, не ги вземат на работа.

В града, разположен на 15 км от Варна, живеят около 5000 души. От тях близо 4500 са с постоянен адрес. Ромите са около 500 души, а българите - към 1200. Най-многобройни са рударите, които наброяват над 2500 души. Те са румъноговорящи и не се числят към ромската общност, уточни Димитров.