©

В момента съгласно Кодекса на търговското корабоплаване изваждането на потънало имущество може да се раздели на 3 варианта, отбеляза шефът на Изпълнителна агенция "Морска администрация" - Варна, кап. Валентин Енчев. При първия, когато имуществото е потънало преди не повече от година, собственикът има правото да заяви, че иска да си го прибере от дъното. В случая, когато то е заплаха за околната среда, ИАМА има задължена да го извади, независимо дали собственикът му е уточнен, или не. В последния обаче, когато останките са потънали преди много години и при тях няма претенции за собственост, и всеки, който им посегне без необходимите разрешения, подлежи на санкции. Изваждането на подобни останки става единствено след разрешение от областния управител, а ИАМА съгласува технологичен план на операцията във връзка с опазването на околната среда.
И към ден-днешен в ИАМА няма написан нито един акт на мародери. Средно веднъж на две седмици във ведомството се получавали сигнали за набези над останки от потънали кораби, всички обаче били само устни, и то доста след като цялата акция е приключила. Наблюденията на Енчев са, че с подобна дейност се занимават предимно роми. Те обаче не можели да си попълнят необходимата документация и затова действали без разрешения.

Изпълнителна агенция "Морска администрация" е на път да легализира разчистването на българското крайбрежие от атракциите за водолазите. Ведомството е предложило наредба за изваждане на потънало имущество, която регламентира именно останките от кораби. Целта на нормативния акт е да попълним една дупка в законодателството, коментира шефът на ИАМА Сергей Църнаклийски. По думите му по родното крайбрежие има много потънали плавателни съдове, за които никой няма претенции и които пречат на корабоплаването. Обикновено за разчистването им пари се дават от държавата. Тепърва ще се даде възможност на частните предприемачи, ако все пак си харесат нещо потънало в морето, легално да си го извадят. Това ще важи за онези кораби, за които Институтът по подводна археология даде становище, че те нямат археологическа стойност, поясни Църнаклийси. Освен това мераклията да си има стар потънал кораб ще трябва да гарантира, че ще финансира изцяло за своя сметка операцията и тя няма да застраши по никакъв начин екологичното равновесие в района.

Намерението на администрацията не беше посрещнато много радушно от водолазите. Според тях повече позитиви за държавата би донесло стимулирането на дайвинг туризма, отколкото елиминирането на естествените места за развитието му. "Всичко, което не пречи на корабоплаването и е на дъното на морето, е интересно и забавно за разглеждане", отбеляза Живков.

Вместо да се остават на произвола на съдбата, потъналите кораби да се разделят по райони между дайвинг клубовете в България. Така всеки ще има отговорност за определени останки и ще полага грижа за стопанисването им и опазването им от мародерски набези, предложи Живков. По този начин атракциите ще се запазят непокътнати, а и ще се осъществява много по-голям контрол върху случващото се в морето. Сега освен експедициите за скрап голям проблем за водолазите са и траловете. Използването им към момента е незаконно, макар напоследък да се чуват апели дори и от океанолози за легализирането им. Един трал обаче след себе си освен опустошена флора и фауна оставя и поврежда и евентуалните останки по дъното, които могат дори и да са с археологическа стойност.

Източник: в. Народно дело