Наблюдателна кула в Албена привлича туристи, но и крие риск за тях

Наблюдателна кула от дърво в курортния комплекс "Албена" предлага невероятни гледки във всички посоки, но и крие известен риск за туристите. Кулата е сравнително висока, на няколко нива и конструкцията е направена така, че да дава простор както на изкачващите се, така и на наблюдаващите.

Достъпът до вишката е свободен, което означава, че няма вход, нито човек, който да брои посетителите. Когато обаче туристът понечи да започне изкачването по дървените стълби, вижда предупредителна табела, която указва, че е разрешено максимум шестима души да се покачат на наблюдателната кула. Много е трудно отдолу, само чрез вдигане на поглед да се разбере колко души вече са поели нагоре, защото конструкцията е сравнително голяма и има балкони във всички посоки.

Заради материала, от който е направена и заради наистина прекрасните гледки, тази атракция привлича мнозина - и малки и големи. Откриват се разнообразни гледки към курортното село Кранево и хълма зад него, към пищната зеленина на резервата "Балтата", към Албена (хотелите от първа линия, плажната ивица и прибоя), към вилната зона в посока на Балчик, пристанището в Белия град и примамливия морски хоризонт. В ясно време могат дори да се наблюдават стръмните брегове на нос Каликара, вдаден в морската шир.

Дори само това изброяване е достатъчно, за да "запали" любопитните и те въоръжени с бинокли, фотоапарати и видеокамери да поемат нагоре по кулата. Хубавото е, че с всяко следващо ниво гледката става все по-примамлива. Това, което смущава леко туристите обаче, е проскърцването на дървото от време на време и фактът, че когато човек се облегне на дървените парапети на балконите, те леко поддават, за да покажат, че някъде сглобките са малко разхлабени.

Настилката под самата вишка е пясъкът на морския плаж. Преди години заедно с наблюдателната кула в района бе изграден и дървен мост, свързващ пясъчните дюни в края на Албена с последния хотел и урбанизираната част на курорта. Под моста протича река Батовска. Гледката отново е наистина прекрасна - макар не от високо, се вижда лонгозната гора на резервата "Балтата", проблясващото море, дюнната растителност в посока към Кранево и хълмът, зад който се намира морски фар, който на времето е отбелязвал границата между Румъния и България по време на окупацията.

Дървеният мост се използва само от пешеходци и велосипедисти. Преди няколко години силни приливни вълни през зимните месеци буквално изтръгнаха моста от основите му и го запокитиха настрани. Въпреки това средства бяха заделени и сега той отново е възстановен с тази разлика, че основите му са от бетон. Остава обаче отворен въпросът за безопасността на наблюдателната кула и дали трябва да се случи някакъв инцидент, за да се вземат по-серизони мерки за обезопасяване.

Източник: Радио "Фокус"