Прокопаният в годините на социализма канал навремето е предизвикал екологична катастрофа - изчезнали са повечето езерни обитатели и сладката вода се смесила с морската. Много белославчани помнят това. Както и старото име на бившето село - Гебедже. В годините точният превод се е загубил, но едно от тълкуванията е, че означава "бременна жена". Защото околните хълмове напомнят трудна кадъна, полегнала край езерото.

Фериботът "Белослав" прекарва между двата бряга към 5000 души на ден. От 4,30 ч заранта на всеки 10 мин пори вълните на канала. И така до полунощ. До 1800 коли също минават за 24 часа. Годишно му се връзват 36 811 курса. И в лошо време няма спиране, а за пешеходците има удобен навес, който ги пази от природните стихии. Но все пак понякога и фериботът остава "на сухо". Тогава колите обикалят цялото Варненско езеро, а пешеходците се качват на малкото корабче "Белла". Добре, че се случва по два пъти в месеца, а не по-често.

Фериботът е безплатен - държавата издържа съоръженията напълно.

Преди години връзката между двата бряга на Белослав е ставала по понтонен мост. Махат го след голямата трагедия, когато 65 души намират смъртта си в ледената вода на канала. Това се случва на 7 ноември 1978 г.в деня на голям събор по случай празника на града. Към 18 ч стотици хора се насочват към отсрещния бряг за влака до Варна. Понтонът се накланя и... потъва. Със секретно дело Варненският окръжен съд дава 3 г. затвор на морските старшини, които отворили моста, за да мине танкер "Въча" и пак го затворили.

Свидетелите на трагедията са убедени, че истинските виновници обаче са тогавашните белославски управници, които не са послушали специалистите да махнат моста. По това време първият ферибот "Бдин" вече е порел вълните на канала.

Източник: в. "Труд"