Каменни бастиони и каменни стени от 4700-4200 г. пр. Хр. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивните укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа. След последните разкопки техните останки се открояват все по-импозантни. Разкриват се съоръжения, непознати за фортификацията в древността на Стария свят. Проучвани са три последователно съществували каменни крепости, в които древните са пазели от грабители добиваната от тях най-ценна за времето си суровина - солта, в наше време равна по значимост на нефта.
Солта в праисторическата древност има функцията на първите пари, докато златото е само белег на престиж. Като единствен производител на сол на Балканите по това време, през V хилядолетие пр. Хр., Провадия-Солницата е "монетният двор" на региона. Чрез мащабна търговия провадийските солни "кюлчета" достигат далече на юг, а обратно се връща храна и продукти на престижа, които са придружили техните собственици в гробовете на Варненския "златен" некропол.
Гробовете датират от края на "златната ера", когато първата европейска цивилизация с център в района на Варненските езера загива. Удивляват няколко странни гробове на убити и "разфасовани" мъже, както и един троен гроб на възрастен мъж с две деца.