©

На 27 януари 2017 година от 8 часа сутринта са изчезнали моите бездомни кученца Фокси, Лотти и Марфа. 

На следващата сутрин, на 28 януари, в 8 часа сутринта, тръгнахме да търсим изчезналите кученца.

С тревога аз се приближавах към мястото, където те живяха, където ме чакаха и където вече втора година ги храних. Бездомните кученца са били горди не само от това, че дружат с човека, "царя на природата", който им покровителствува, а значи, че ще може да ги защити и да ги опази от опасностите. Те са отговаряли с любов за грижата на човека и са стараели да бъдат полезни като следят за реда на улицата.

Кученцата са били щастливи. Сред местното население обаче преобладаваха ограничени, тъмни и непълноценни хора. Те са поглеждали със злоба към бездомните щастливи кученца. 

Днес сутринта ме очакваше безмълвна студена празнота, вместо радостна среща с моите любимци. Нямаше ги Фокси, Лотти и Марта, тичащи с пълна сила срещу моята кола, както беше всеки път. Селската улица, на която те живееха, като че ли беше измряла...

След като слязохме от колата, заедно със съпругата ми, започнахме да търсим следите на изчезналите кученца. Изведнъж съвсем безсъзнателно аз тръгнах към запустялата горичка, където в края на есента сложихме къщичка, специално направена за Фокси, Лотти и Марфа. Когато се приближих към къщичката, обърнах внимание на сламата, нахвърлена върху снега... Погледнах вътре и не повярвах на очите си: там лежеше умиращата Марфа. Сърцето ми се стисна от болка... През цялото дълго и студено време, в мъките си, тя възможно е очаквала помощта от единствения човек, когото е обичала и на който е вярвала. И ето, тя е почувствала неговото присъствие и застенала, вдигайки главата си...

Разбрах, че моето любимо кученце умира в своята къщичка, която й е харесала и с която тя се е гордяла. Бедната Марфа умираше в страшни мъки в течение на безгранично, дълго и студено време...

Без да се замисляме, ние със съпругата ми пренесохме бедното кученце в колата. Съпругата ми я държеше на ръцете си. Колата ни носеше бързо по зимния път за Варна, за ветеринарната клиника. Пуснах климатика на +26ºС, за да усети умиращото кученце топлината в края на живота си... Марфа умираше бавно, не разбирайки защо толкова жестоко е бил отнет нейният живот. Успяхме да я закараме в клиниката жива обаче не можахме да я спасим...

PS. В същите мъки умират сега далеч от хората Фокси и Лотти, а отровителите им спокойно живеят сред нас...